“Сказание за Железноръкия воин” – Мирослав Петров

Вчера я получих, а днес сутринта вече я приключих. 🙂 Преди известно време в блога на Дракус видях, че подготвят книгата за печат и от тогава я чакам с нетърпение. Резюмето и събуди любопитството ми, а съдържанието и напълно оправда очакванията ми.

Aldimir.png

По нашите земи от незапомнени времена живеят много племена и народи, пазители на древни знания и тайнствени ритуали. През изминалите векове, съдбите на народите, обитаващи тези земи неразривно са се преплели и са формирали нашата народност, а знанията за миналото са се превърнали в легенди и песни. Мирослав Петров ни разказва една възможна история от величавото минало на нашите деди. И макар историята да е изцяло измислена, то историческата основа, на която е създадена я прави да звучи достоверна и плътна.

На страниците на “Сказанието на Железноръкия войн” ще придружим младия багаин Алдомир в неговите изумителни битки и приключения с народа от платото и древните българи. Алдомир ще бъде изправен пред много изпитания, за да докаже смелостта и чистота на намеренията си. А голямата награда няма да са богатство и злато, а признаване и приемане от два горди и смели народа, решили да свържат съдбините си в бъдещето. В подвизите неизменно го придружават принцесите Хела и Хрисанта, брат им Кетризерис. Заедно те ще се изправят пред лицето на немилостив и жесток враг в лицето на хазарите и ромеите. Ще търсят плата за стари предателства и ще разбулват скрити тайни, ще се борят за правото на  слабите и безпомощните, дори това да означава да откраднат.

Прекрасно четиво за малки и големи. Книгата ще събуди въображението ви и ще ви поведе в един магичен свят на отминали древни божества и ритуали, мистични същества и магични предмети, проницатели и самодиви. Там в началото, когато нашите предци са се опитвали да съградят държавата и да обединят всички племена. На платото Мадара е живял народ управляван от жени и жрици, смели и войнствени наравно с мъжете. Времето, в което смелостта е била високо ценена, а дадената клетва се е заплащала с живот. Книгата е допълнена от красиви илюстрации, които само ще допълнят удоволствието от четенето и ще дадат образ на героите в нея.

Действието е динамично, описанията са живи и вълнуващи. Използвания език е специфичен и съвсем в духа на отминалите времена, а бележките под линията ще обогатят познанията на четящия. Като единствен недостатък на езика за мен беше използването на някои съвременни думи, които нарушаваха усещането за древност – например думата квартал при описанието на едно от селищата. Но много добре осъзнавам, че е много трудно човек изцяло да се откаже от думи, които е свиканал да използва в ежедневието и е нормално да има таквиа модерни заемки. Всяка една глава само по себе си е завършена история, която може да бъде четена като приказка за лека нощ. А сбирката от всички истории формират прекрасното сказание.

Това лято бях на разходка в североизточна България – разгледах старопрестолните Плиска и Велики Преслав, качихме се до крепостта над платото с Мадарския конник и дълго се любувахме на приказните гледки, които се разкриваха от там.  И сега докато четях истроите за Алдомир пред очите ми оживяваха тези места, безкрайната шир и простори на тези земи. Сякаш на филм виждах самотното препускане през студените зимни дни, непристъпните зъбери на планините, пещерите изникнали в скалите и героичните битки водени, за да се откупи всяко късче земя. Ех, размечтах се ….

И макар това да е незначително, държа да го споделя с вас – от моята книга липсва един лист и има още какво да дочитам от сказанието. 🙂 За щастие това не е последният лист и с малко повече въображение си сглобих историята и я довърших. А това малко неудобство не развали удоволствието от четенето, даже напротив даде ми възможност и аз да се включа в сказанието.

Препоръчвам книгата на всички малки и големи любители на приключенията и историята.

“Човешкото сърце е като сложна книга, писана от мъдреци. Съдържанието на някои нейни страници често са изпълнени със скрити думи, за други трябват години – да ги разбере човек, а трети остават завинаги забулени от мъглите на времето. И не би могло да бъде другояче, защото ние людете, по своята същност сме несъвършенни, изтъкани от моножество чуства и сложни връзки помежду си. Те пораждат в душите ни радост и любов, упорити съмнения и страхове. Именно слабостите ни, Алдомире ни карат да губим концентрация и да се оставяме ветровете на живота да ни подмятат като сухи листа.”

P.S. Днес получих втора книга, с всички страници 🙂 Идеална е. Специални благодарности на Мирослав Петров за жеста и отношението към читателите му.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s