“Алексис Зорбас” – Никос Казандзакис

Свързвам историята за Зорбас Гръка с една весела мелодия, която те кара да скочиш на крака и да запляскаш с ръце, докато се въртиш и подскачаш в екстаз. В линка долу можете да си я припомните:

“Алексис Зорбас” е книга за живота, загубите, приятелството, любовта, правдата, смелостта и още хиляди неща. Една магична история, възникнала спонтанно на един морски бряг и обхавщаща цяла вселена от минало, настояще и бъдеще. Историята мирише на портокалова вода и звук на разбиващи се в брега вълни. Описва странното приятелство между двама мъже, които са пълни противоположности. Главния ни герой е изтънчен, отдаден на книгите и изкуството, пътувал много, но не знаещ нищо за живота и това как да му се наслади. Той наема Зорбас за управител на лигнитната мина, която смята да разработва. Покрай търсенето на лигнит, младия мъж открива много други неща, далеч по ценни и редки от въглищата. В лицето на Зорбас той намира верен приятел и ценен съветник. Зорбас е негова пълна противоположност – отдаден на първичните си емоции, той граби от живота с пълни шепи, тук и сега, обременен от минали грешки и с надежда за предстоящи приключение и още глътка младост.

download

Една оптимистична история за живота, която макар и пълна с трагизъм, жестокост и загуба, те кара да се чустваш щастлив. Разбираш хората в нея и дори да не ги харесваш, ги приемаш, понеже това е животът, а те са негово отражение.

След прочитането на книгата вече спокойно мога да кажа, че ако Аелсис Зорбас беше описан с музика, то той щеше да звучи като тази мелодия. Пълен с живот и ентусиазъм, готов за усилена работа, много любов, приключения, изтъкан от смелост и решителност.

“Господ гуляе, убива, върши неправди, люби, работи, гони неуловимите птички, също като мен. Яде, каквото му се ще; взема, която жена му се хареса. Гледаш някоя красива жена, като капка, гледаш я как ходи из тая земя и сърцето ти се радва; и изведнаж разтваря се земята и жената изчезва. Къде отива? Кой я взема? Ако е порядъчна, казваме: господ я взе; ако е чапкънка, казваме: дяволът я взе. А пък аз ти казвам, началство, казвам ти го и ти го повтарям: господ и дявол са едно и също нещо!”

“… престанах да си спомням за това, което е станало вчера, престанах да се питам какво ще стане утре; сега какво става, ей в този миг, това ме интересува.”

“гледах го и си мислех каква наистина изумителна загадка е този живот и как хората се срещат и се разделят като есенни листа, отнесени от вихъра; и как напразно се мъчиш да сграбчиш и задържиш с погледа си лицето, тялото, движенията на любимия ти човек — и въпреки това след няколко години няма да можеш вече да си спомниш дали очите му са били сини или черни…”

Advertisements

4 thoughts on ““Алексис Зорбас” – Никос Казандзакис

  1. Ихх!
    Прекрасно представяне на голяма, страхотна книга!
    Чел съм я преди години, още почти юноша и потръпвам!
    Благодаря ти!

    тт

    • Още съм под въздействие на магията на книгата и ми беше трудно да пиша за нея. Малко съжалявам, че я откривам, чак сега но по-добре късно отколкото никога. Радвам се, че ревюто се е харесало 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s