“Човек на име Уве”- Фредерик Бекман

Доста често срещам името на Фредерик Бекман в различни литературни блогове и ревюта за книги. Всички се изказват много ласкаво за творечеството му и за историите, които разказва. Любопитството ме подтикна да прочета “Човек на име Уве”.

uve

Историята описва живота на Уве – минал, настоящ и бъдещ. Уве наскоро е загубил съпругата си, животът му е сив, безрадостен, самотен и подвластен на ежедневната рутина. Той обмисля как да се събере по-скоро с обичната съпруга, но в квартала всичко се променя след пристигането на бременната чужденка и нейното семейство. Новодомците внасят смут и хаос в подредения и разчетен до минута живот на Уве. А една котка решава да го осинови. Всичко е различно, хората са се променили и Уве не се вписва в този модерен свят. Но всички край него имат нужда от помощ, просто не знаят как се вършат нещата и трябва някой да им помогне, да им покакаже, да ги научи. Някой, който разбира и знае кое е правилно и как трябва да се направи, някой като Уве.

По много елегантен начин Бекман засяга изключително сериозните теми за старостта, самотата, да бъдеш непотребен и излишен. Това може да промени човек и да го превърне в дребнав, стиснат сърдитко. Но въпреки недостатъците си Уве притежава чест, достойнство, принципност и смелост да ги отстоява – все ценности на изчезване в нашето съвремие. Това да си част от семейство, дори и не в класическия смисъл на думата осмисля дните и може да промени перспективата за живота. Не трябва да се позволява на дрязгите, дербните пререкания и различията във вкусовете да отдалечават хората един от друг. Има ценности, които стоят много над ежедневните различия и инакомислието. Човек може да намери много смисъл, топлина и тъга в живота на Уве.

Предсказуема, оптимистична и малко банална история. Начина на описание е характерен и въздействащ , но не бих го определила като впечатляващ . Книгата е приятна, но доста далеч от уау отзивите, които прочетох за нея. Не знам дали бих посегнала към друга книга от този автор за момента.

“Алексис Зорбас” – Никос Казандзакис

Свързвам историята за Зорбас Гръка с една весела мелодия, която те кара да скочиш на крака и да запляскаш с ръце, докато се въртиш и подскачаш в екстаз. В линка долу можете да си я припомните:

“Алексис Зорбас” е книга за живота, загубите, приятелството, любовта, правдата, смелостта и още хиляди неща. Една магична история, възникнала спонтанно на един морски бряг и обхавщаща цяла вселена от минало, настояще и бъдеще. Историята мирише на портокалова вода и звук на разбиващи се в брега вълни. Описва странното приятелство между двама мъже, които са пълни противоположности. Главния ни герой е изтънчен, отдаден на книгите и изкуството, пътувал много, но не знаещ нищо за живота и това как да му се наслади. Той наема Зорбас за управител на лигнитната мина, която смята да разработва. Покрай търсенето на лигнит, младия мъж открива много други неща, далеч по ценни и редки от въглищата. В лицето на Зорбас той намира верен приятел и ценен съветник. Зорбас е негова пълна противоположност – отдаден на първичните си емоции, той граби от живота с пълни шепи, тук и сега, обременен от минали грешки и с надежда за предстоящи приключение и още глътка младост.

download

Една оптимистична история за живота, която макар и пълна с трагизъм, жестокост и загуба, те кара да се чустваш щастлив. Разбираш хората в нея и дори да не ги харесваш, ги приемаш, понеже това е животът, а те са негово отражение.

След прочитането на книгата вече спокойно мога да кажа, че ако Аелсис Зорбас беше описан с музика, то той щеше да звучи като тази мелодия. Пълен с живот и ентусиазъм, готов за усилена работа, много любов, приключения, изтъкан от смелост и решителност.

“Господ гуляе, убива, върши неправди, люби, работи, гони неуловимите птички, също като мен. Яде, каквото му се ще; взема, която жена му се хареса. Гледаш някоя красива жена, като капка, гледаш я как ходи из тая земя и сърцето ти се радва; и изведнаж разтваря се земята и жената изчезва. Къде отива? Кой я взема? Ако е порядъчна, казваме: господ я взе; ако е чапкънка, казваме: дяволът я взе. А пък аз ти казвам, началство, казвам ти го и ти го повтарям: господ и дявол са едно и също нещо!”

“… престанах да си спомням за това, което е станало вчера, престанах да се питам какво ще стане утре; сега какво става, ей в този миг, това ме интересува.”

“гледах го и си мислех каква наистина изумителна загадка е този живот и как хората се срещат и се разделят като есенни листа, отнесени от вихъра; и как напразно се мъчиш да сграбчиш и задържиш с погледа си лицето, тялото, движенията на любимия ти човек — и въпреки това след няколко години няма да можеш вече да си спомниш дали очите му са били сини или черни…”

“Кутия за птици” – Джош Малерман

“Кутия за птици” е постапокалиптичен роман, разказващ за един различен от нашия свят. Нещо се е променило, нещо неуписуемо и невъзможно за възприемане дебне отвън. Един непредпазлив поглед води до пълно полудяване и ужасяваща смърт. Хората са в паника, никой не знае какво да стори и как да се защити. Историята е разказана от името на Малори – млада жена, изправена пред ужаса от загубата на сестра си и отчаяното желание да оцелее. Дали ще успее да се справи, има ли кой да и помогне и какви жертви ще трабва да направи в имато на живота?

kutiq_za_ptici.jpg

Действието се развива в две времеви плоскости – настоящето, в което Малори тръгва по реката с двете деца, за да търси други оцелели хора и убежище. Съмненията, страхът от неизвестното, надмогването на физическата болка, плаването по непозната река с широко затворени очи. Дали слухът им е достатъчно добре развит, за да ги спаси. Паралелната история ни връща в миналото – разказва за момента, в който започват да се появяват съществата, нормалният ход на живота се променя изведнъж, всекидневните дела бързо отстъпват място на паниката и смъртта. Група непознати се събират в една къща в опит да оцелеят, търсят решения на ежедневните проблеми, опитват се да се свъражат с други оцелели и да се справят с напрежението, породено от съвместното съжителство. Една кутия с птици е част от най-ценните придобивки в къщата, вид алармена система.

Книгата е събужда силни емоции и задава доста тежки въпроси – какво е способен да направи човек, за да оцелее? Може ли човек съзнателно да се откаже от едно от основните си сетива – зрението, за да живее и какъв би бил животът му? Дали ще си струва съществуването в един такъв свят? Как хората реагират, когато са изправени на прага на смъртта и дали това ги сплотява или ги раздалечава все повече един от друг? Дали майката е способна да нарани собствените си деца, ако това ще ги спаси от сигурна смърт? Много инетересни теми за размисъл са заложени в сюжета, но някои от моментите в книгата са доста претупани и недоразвити. Отношенията между съквартирантите в къщата остават доста бегло щрихирани и незадълбочени. Тяхната смърт е изненадваща и нагласена. Появяването и поведението на Гари е много силен мотив, но внезапното му изчезване след това е доста нелогично и недовършено.

И не спирам да се чудя какво би станало с дете, ако от неговото раждане е заобиколено от съществата – дали това ще го подлуди или точно обратното, няма да му направи никакво впечатление и разумът му ще ги възприеме като нещо нормално, естествено съществуващо?

“Денонощната книжарница на мистър Пенумбра” – Робин Слоун

Тази книга беше една от многото, които успях да закупя с 50% намаление от Сиела и първата, която прочетох от огромната купчинка. Темите разгледани в нея събудиха любопитството ми – книги и ИТ, задаване и решаване на загадки. Пристрастна съм към всичко свързано с компютри, професионалното изкривяване си казва думата.

knijarnica.jpg

Клей Джанън е млад човек, загубил работата си и изпаднал в трудно положение. Нуждата го подтиква да приеме работата като продавач нощна смяна в една необикновена книжарница, макар че по професия той е графичен дизайнер. На пръв поглед книжарницата на мистър Пенумбра не се различава от другите книжарници, но освен обикновените книги, които се продават в нея има и други книги предназначени за по-специални клиенти. Другите книги са разположени в дъното на книжарницата на едни безкрайно високи лавици, а текста в тях е шифрован със сложен шифър. По всяко време, дори и през ноща идват също толкова специални клиенти и заемат кодираните книги. От Клей Джанън се изисква да записва всичко свързано с идването на тайнствените посетители и книгите, които те търсят. Всички странности будят любопитството на младия човек и неговите приятели. Те започват усилено да работят, за да разгадаят кода и да разкрият, скритата там тайна. За целта включват най-модерните технологии и най-съвременни алгоритми за търсене и сортиране. Дали обаче изчислителната мощ на Гугъл и още милиони потребители по света ще е достатъчна, за да се открие древна тайна, създадена преди векове и останала неразкрита и до ден днешен. Няма да описвам повече подробности от сюжета, защото рискувам да издам нещо повече и да разваля удоволствието от четенето ви.

Книгата е първата, в която виждам такова смесване на модерни технологии и книги. Описанието на алгоритмите и новите методи за анализиране на данни са достоверни и увлекателно описани, макар да са доста суха теория. В книгата се описва паралелно любимата книга на Клей от неговото детство “Хроники на драконовата песен” и преплитането на двете истории е добро хрумване. Поставят се интересни въпроси за наследството, което всеки оставя след себе си. Ако можехме да съберем целия си живот в една книга, какво бихме описали там? А дали има по-жестоко наказание от това твоята книга да бъде запалена и унищожена, захвърлена в забвение?  Дали един живот е достатъчен, за да се свърши всичко в него? Към какво трябва да се стремим и как да запълваме времето си? Робин Слоун описва една среда от млади и не толкова млади мислещи хора, които работят заедно, споделят идеи и се стремят да променят света, да създадат нещо ценно, да оставят следа след себе си. Това ми звучи като сбъдната мечта и аз искам да работя и живея в така среда, но за съжаление не винаги се получва.

Книгата освен много позитивни страни има и няколко недостатъка, които няма да ви спестя. Финалът беше претупан и описан прекалено кратко в сравнение с цялото развитие на историята в нея. Читателят заслужава по разгърнат и описателен край, повече подробности за самата тайна и как е закодирана след всичките предварителни описания. Бях прочела, че едно от впечатляващите неща в тази книга е нейната корица – жълтата част от нея трябва да фосфорисцира на тъмно. За съжаление българското издание няма тази възможност и това доста ме разочарова.

“Безсмъртието се постига единствено чрез приятелство и работа, вършена с любов. Всички тайни на света, които си струва да се знаят, са скрити пред очите ни.”