“Лабиринт с разноцветни конци” – Красимира Стоева

От доста отдавна търся тази книга и за мой късмет си взех последната бройка от книжарница “Сиела” при това с много забавен автограф, който не е лично за мен, но това не ми пречи да му се радвам.

Aftograf.png

Полицейският инспектор Джон Мур започва разследването на убийството на прокурор Стивън Голд. Съпругата-трофей на покойника е бивше гадже на инспектора и основен заподозрян в убийството. Дали тя е виновна или прокурорът е замесен в престъпни схеми с дон Микеле, които са довели до смъртта му? Джон Мур трябва да прояви характер и безпристрастност, но дали ще успее. На едно друго място се развива най-сърцераздерателната семейна история – семействата Родригес и Перес, бивши партньори и настоящи врагове, оплитат взаимоотношенията си до неузнаваемост. Любов, предателство, измяна, прошка, загубени и намерени деца са част от изненадите, които са скрити в тези сложни отношения. На фона на всичко това професор Джил Хъл, нейният асистент Антъни и тяхната колежка Сю Лин Мин се борят с извънземни нашественици и се опитват, използвайки наука и ядрен реактор да променят хода на обречена война.

labirint

В книгата се смесват три различни реалности, които се объркват до неузнаваемост. Всяка една от тях напомня на типичен долнопробен филм в съответния жанр – криминале, сапунен сериал и поредната история за нашествие на земята. Но този път няма да се сблъскате с клиширан и предизвестен край. Даже напротив до последната страница няма да знаете какво се случва и как точно ще се развият събитията.

Шарена история, намотана по невъобразим начин и разхождаща ни из клиширани сюжети, развити и показани по нов, свеж и оригинален начин. Поздравявам авторката за оригиналната идея, чувството за хумор и огромното въображение, което е вложила в създаването на тази книга. Препоръчвам на всички, които са готови да загърбят стереотипите и са отворени за нестандарни, изпълнени с тънка ирония и доста хумор истории. Признавам си, че на моменти аз самата бях объркана от някои събития в книгата, но така става когато човек се загуби в лабиринт и забрави да разплита кълбо с цветни конци, за да може да открие правилния вход или изход накрая.

Advertisements

“Писъци”

Дойде и моят ред да напиша няколко думи за превъзходния сборни с разкази, издаден под номер 13 в колекция Дракус. Стила на авторите и сюжета на разказите коренно се различават един от друг, ето защо ще напиша по няколко думи за всеки от тях. Това няма да е достатъчно, но се надявам да добиете представа за разнообразието, скрито между кориците на “Писъци”. Ще следвам реда на разказите в книгата:

scream2

“Шарлатаниада” на Димитър Цолов – много силно начало за книгата. Историята се върти около човек с невероятна дарба, която той използва, за да въздава правосъдие. Как ще го направи този път и дали подсъдимият е виновен?

“Хаджиконстантиновата къща” на Елена Павлова – описанието на къщата в този разказ ме върна в Кордопуловата къща в Мелник. Ах, само какви тайни се крият в мазетата на тези стари къщи. Трябва много смелост, за да се слезе там, а това, което ще открием, ще ни остави без дъх.

“Снайперистът” на Дамян Рейнов – войната е грозна и уродлива вещица, която променя хората, взема разсъдка им и ги превръща в жестоки машини за убиване. Понякога е толкова трудно да се различи бълнуване от действителност. А щетите от подобна грешка могат да са огромни и непоправими.

“Саможертвата на твореца” на Делиян Маринов – какво ли е да те изгаря глад, неутолим и всепроникващ? Какво би направил, за да го заситиш и да нахраниш децата си? А какво би сторил, ако любовта на живота ти те напусне? Умело преплитане на нишки в една нетрадиционна история за саможертва и любов.

“Приказка за смъртта” на Иван Димитров – футуристичен и абстрактен разказ за търсенето на смисъла от живота и страха от смъртта.

“Призраци и богове” на Александър Драганов – ловец на призраци е изправен пред необичаен случай. Дали ще успее да намери нужните заклинания, за да се справи с предизвикателството обсебило богаташката, адвокатска къща? Дали призраците са лоши или хората ги задминават и в това?

“Полуликия” на Симеон Трифонов – сериен убиец и млада, напориста журналистка са доста взривоопасна комбинация. Раказ изпълнен с насилие, изгоряла кожа и много неконтрулируем секс.

“Патологично обещание (и желание)” на Слави Ганев – малко хора са готови на всичко, за да сбъднат желанията си. Филип е от тях. Той е готов на всичко, за да бъде с детската си любов Люба. Ще се противопостави на най-голямото изкушение, но дали ще получи желаното накрая?

“От Санта, с любов” на Иван Атанасов – кой казва, че няма дядо Коледа и че желанията не се сбъдват. В този разказ вампирите не блещукат, а дядо Коледа носи необичайни подаръци и сбъдва желания.

“Направи си сам” на Сибин Майналовски – брутална история, достойна да бъде включена в епизод на “Престъпни намерения”. Докато я четях, на моменти се чудех в чие съзнание може да се роди подобна идеи и какъв човек би имал смелоста да ги опише. Стамат Петров е дребен хотелиер в старопрестолния град, заклет любител на хорър истории и когато няма какво да чете, сам си създава такива.

“Мисията в Навурската планина” на Донко Найденов – като епизод от “Досиетата Х”, в този разказ тръгаме на разследване в Навнаурската планина в опит да срещнем извънземни или да разбулим, скритата там тайна.

“Машината” на Бранимир Събев – няколко напълно несвързани събития водят до отключване на голямо зло. Гладно, хищно, кръвожадно, то дебне в сенките и напада във всеки удобен момент. А когато храната недостига, няма да се спре пред нищо, за да се засити.

“Заразата” на Иван Величков – в сънищата си папа Климет VI проследява разпространяването на чумата по света. Един заразен, безмилостен и безкруполен пратеник обикаля от континент на континент, от град на град и разнася смъртта.

“Записване на завещанието” на Явор Цанев – саможив, зъл лихвар на смъртния си одър завещава цялото си богатство на почтения нотариус в града. Дали го прави, за да изупи вината си или има съвсем друга цел? Една злокобна сянка следва нотариуса по петите и го променя.

“Господин Джоунс” на Коста Сивов – Кори Джоунс е нормален човек, чиито живот тръгва по наклонена крива – жена му го напуска, той се затваря в себе си между работата и огромните количества храна. Той дебеле, трябва да отслабне, а не може да спре да яде. Докато един ден във фирмата му назначават млада, хубава стажантка. Дали момичето ще му помогне да намери сили да се промени или ще провокира неподозирано поведение?

“Господарят на болката” на Валентин Попов – Вотан – Непорочна индианка, изчезва от племето си. Братята и не вярват, че ги изоставила в търсене на по-лек живот. Какво ли се е случило с момичето? Дали братята индианци ще я намерят?

“Speculo veritatis” на Александър Цонков – Lostov. В старите панаири, захвърлени в някой прашен ъгъл могат да се намерят много магични неща. В една зала с криви огледала, едно е по-специално. Дали ще имаш смелостта да се погледнеш в него и да видиш в дъното на своята душа?

Scream.png

А на книгата си имам автограф от Димитър Цолов :).

Четох книгата на плажа, под грейналото слънце, безбрежното море и шума на вълните. Това ме спаси от неподправения ужас, който дебне от страниците на сборника. Ако го бях чела в планинска хижа късно вечер в някоя зимна нощ, едва ли щях да мигна дори за миг. На някои от историите трябва да има червена точка и надпис забранено за хора под 18.

Препоръчвам на всички любители на страшни истории, провокативни обрати и неочаквани, понякога доста кървави развръзки. Но все пак ви предупреждавам, че ще се сбълскате с кътчета от човешката душа, които могат да ви притеснят, да смръзят кръвта във вените ви и да ви накара подозрително да се вглеждате във всеки подминал ви особняк.

А вие дали ще пищите?

“Жената жерав” – Патрик Нес

Обичам да откривам съкровища, облечени в корици и изградени от думи, събрали нечии мисли, идеи, копнежи. Но също така обичам да ми препоръчват книги. Чрез препоръките опознаваш човека, виждаш какво му харесва, какво го е впечатлило, какво го е развълнувало. Тази книга прочетох по препоръка, за която искрено благодаря.

product_117

“Жената жерав” е съвременна история, която е изградена околко древна легенда. Нишките на историята за Господарката и Вулкана са вградени в съвременния сюжет, разказващ за Кумико и Джордж, запълвайки основната история с мистицизъм и плътност. Древност и съвремие, оплетени в любов, допълване, хармония, разбирателство, прошка и същевременно противопоставени на изневяра, нужда за притежание, слабост, предателство и изкупление.

Джордж е мил, добър, грижовен и обичлив човек. Разведен, собственик на малка печатница. Животът му е разделен между работата, дъщеря му и внукът му, както и срещите с бившата съпруга. Една нощ той намира ранен жерав в задния двор на къщата си. Огромна стрела е пронизала крилото на бялата птица. На следващия ден в печатницата му влиза екзотична жена, която преобръща живота му. Кумико е обградена в тайни, но толкова естествено се вписва в живота на Джордж,  запълва празнина, която той дори не е подозирал, че зее. Джордж обича да прави колажи от стари книги, а Кумико такива от птичи пера. Комбинацията от двата подхода се допълва до съвършенство и предизвиква фурор във всеки, който ги е видял. Така ми се иска да мога да видя поне една от тези картини.

Топла, човешка история, която ме развълнува и докосна. Любов, която е невъзможна, но всячески ти се иска да повярваш в нея. Няма грандиозни събития, на глед нормална, дори обикновена, даже малко банална, а всъщност в нея има толкова много магия.

Патрик Нес разказва семпло и увлекателно, описва парченца от нашия свят, а в него сред всички човешки чувства и слабости, вплита древна легенда. Пленителна история, която затрогва, носи топлина и уют. Не ми се искаше да свършва, а знаех, че няма как да продължи. Препоръчвам на всички, които искат да внесат малко оптимизъм и романтика в живота си.

Цитатът, който избрах е свързан с Аманда – грубовата, искрена до болка и вечно сама, отхвърлена, въпреки, че се много старае да се впише, в какъвто и да е приятелски кръг.

“Най-добрите приятелки са всичко за жената, дори и когато се мразят помежду си.”

Още за книгата може да откриете при Мария Донева и Книгозавър.

“Медальонът” – Калофер Русев

В последно време много повече чета отколкото пиша и купчинката с книги за ревюта нарастна. Днес ще Ви представя поредната добра история от Калофер Русев. Искам да си призная, че прочетох всички публикувани негови книги и се надявам да има още такива. Допада ми сбитата форма, в която разказва и митологията, която умело преплита в случеите си.

medalionyt.jpg

В тази история ще се сблъскаме с орфизма и неговата скрита връзка с християнството. Инспектор Неев отново е замесен в разследване на убийства, но и този път разследванто му няма да е обикновено и ще го отведе на далечни места, пазещи отдавна забравени тайни. Древните траки са били пазители на огромно познание, но християнството и носителите му по нашите земи се опитват да заличат всяка една следа. И все пак истината намира начин да излезе наяве чрез появата на един античен медальон, ключ към забравени тайни, който ще предизвика много жестокост. Дали инспектор Неев ще реши загадката и какво ще му струва това? Колко човешки живота ще бъдат засегнати и унищожени?

И в тази книга ще можем да се насладим на добрия стил на Калофер Русев, стегнато и наситено с динамика описание. Героите му са пълнокръвни и реалистични, носещи чисто човешки черти. Едно от нещата, което много ми допада в неговите книги е развитието на мистичните нишки, направено с мярка и ерудиция – в тази книга това е орфизмът. Не съм запозната в детайли с Орфей и легендите свързани с него, но описаното в книгата ми звучи достоверно и подбужда любопитството ми да търся допълнителна информация и да чета по темата.

Препоръчвам!