“Готварската книга на леля Ог” – Тери Пратчет

Като огромен почитател на Тери Пратчет нямаше как да пропусна “Готварската книга на леля Ог”.

og

В книгата ще имате удоволствието да се насладите на интригуващи готварски рецепти, да получите съвети по етикет и подобаващо поведение във висшето общество. Леля Ог с лекота дава насоки за подходящото поведение на маса в изискана компания. Не се свении да разкаже и какво трябва да се случва в леглото под чаршафите, глава насочена към младите и не много опитни читатели. За нея няма теми табу. Пиепрливите забележки и подмятания могат да ви засрамят и изчервят, но това не бива да в никакъв случай да ви отказва от прочита на книгата. И за да е пълна картинката из цялата книга има разпръснати паметки от главния редактор до издателя и обратно, които допълват цветистите описания и доразкриват всички пропуснати пасажи не само от тази, но и от предишните забранени и спрени от печат книги на достопочтената авторка.

Изпълнена с изключителното чуство за хумор на сър Тери Пратчет тази книга е поредното добро намигване към нашите порядки и етикет. Може да те разсмее до сълзи или пък да те разплаче до смях. Решила съм да пробвам да приготвя някоя от рецептите и да видя какъв ще бъде крайният резултат. А за да разберете какъв е духа в нея съм ви подбрала този цитат:

“Определено е много етикетско да се отбелязва кончината на някой близък приятел или роднина. Както казваме в Ланкър, ако идеш на техните и те ще дойдат на твойто.”

Какво повече може да иска или да направи в живота си човек.

Advertisements

“Приключенията на Найден Намерения” – Димитър Цолов

Както повечето хубави неща на света попаднах на тази книга случайно. Описанията и ревютата за нея ме грабнаха и веднага си я поръчах. Пристигна на следващия ден, а при това и с автограф 🙂

nayden-namerenia

Жанрът бих определила като етно-фентъзи. Не знам дали изобщо има такъв, но на мен цялата история ми звучи точно в него. Книгата съчетава в себе си измислен свят базиран на нашия фолклор и митология. Толкова правдоподобно е описан, че без никакви колебания мога да повярвам, че това се е случило някога, някъде в някое българско село, сгушено в полите на планината.

Найден е подхвърлено бебе, намерено и отгледано от един овчар в село със звучното име Сянчево. Освен необичайното му появяване в селото, той притежава огромна сила и редки дарби като говора със змии и змиеподобни твари. Край него витаят тайни, а дарбите му го въвличат в различни приключения и беди. Найден е помолен да разкрие причините за смъртта на щерката на кнез Никола. Случайно попада на битка на змей и хала, в която се намесва, за да спаси златолюспестия змей. Разкрива тайната на произхода си и научава кои са истинските му родители. Впуска се в опасно приключение в опит да помогне на майка си и да раздаде справедливо възмездие за смъртта на баща си.

Ако горните няколко реда не са ви убедили, че книгата си заслужава, то нека да допълня, че освен интересна история, езикът и стилът в нея са уникални. Съдържа много архаични думи, забравени или почти изчезнали, подредени в изящни изречения, които описват митологични същества и бита на обикновените хора. Неусетно се пренасяш в друго време, на друго място и не ти се иска да се връщаш. Изненадите са на всяка страница, а обратите са неочаквани. Историята звучи правдоподобно. А единствения и най-голям недостатък на книгата е нейният обем. Тайно се надявам да има продължения и то не едно, а поне няколко.

“Телесните рани обикновено зарастват. Някои – по-лесно, други са по-упорити. При вторите често остават белези, ето например тия седефенобледи петънца, нашарили дясната ми предмишница. Получих ги преди повече от година, когато соковете на едно излязло от пъкъла създание прогориха месото връз нея, ала тази история е вече разказана …

Душевните рани, обратно, са неуловими за окото, стоят си в теб, дори не кървят, но болката, която са способни да ти причинят, е неуписуема. И макар хората да твърдят, че времето може да ги излекува, това не е съвсем вярно – душевните рани никога не зарастват изцяло …”

“Мамка му” – Димитър Калбуров

“Мамка му” е още една книга от проекта “Пощенска кутия за приказки”. Получих я като част от цената на билета за самото четене “Пощенска кутия за приказки”. Не знам дали, ако не беше включена в цената щях да си я купя обаче. Четенето беше много забавно, на някои от откъсите се смях от сърце и с пълен глас, но все пак за книгата имах известни колебания. На книгата имам и автограф, но няма да го споделям с вас понеже се получи малък гаф и правописът му е прецакан 🙂 Събитието беше преди няколко месеца, а книгата преживя времето до сега на една купчинка без да я погледна изобщо. Онзи ден пътувах до Ямбол и реших, че ще е страхотна компания за четене на глас в колата, докато пътуваме по претоварената магистрала и не сгреших.

mamka-mu.png

Димитър Калбуров пише в първо лице като разказва трагично-комичните си приключения в опит да намери истинската любов или поне да получи малко секс. Перипетиите му започват с нелепо отхвърляне от зашеметяваща девойка. В опит да разбере какво се случва нашият човек се озовава в апартамента на врачка, за да развали черна магия. Бива отвлечен от мутри, среща се с митичния илюминат и рапър Бриско, присъства на пищно парти на Бузлуджа, възползва се от съветите на сексолог и агенция за запознанства. Дори стига до там да присъства на семинар посветен на свирката или иначе казано Свирконар. Бива преследван от травестити, а сърцето му няколко пъти е безпощадно разбито. Дори опита му да получи платена любов завършва с пълен провал, за сметка на това самия той решава да предлага такава и да стане жиголо.

Весела, лека и неангажираща книга, която ще ви забавлява няколко часа. Основната тема е сексът и всички злощастия, които могат да те сполетят покрай опитите да го получиш. Влиза в тона на група американски филми от типа на Американски пай или Троянска война с нашумялата напоследък Дженифър Лав Хюит. Езика е доста ценичен на моменти и определено трябва да има червена точка на корицата. Стила е свеж и описателен, съдържа малко клишета, но поднесени с мярка. Димитър Калбуров определено умее да си служи с думите и да ги кара да разсмиват. Ако очаквате сериозно четиво или логика в събитията сполетели героя, то това определено не е книгата за вас. И макар издържана изцяло в хумористичен стил се засягат много от проблемите на съвременните млади хора, в опитите им да открият сродната душа.

Ще е много забавно да я четете на глас с компания, само ако хората край вас имат добро чуство за хумор. Определено може да донесе добро настроение край лагерния огън или в някоя скучна делнична вечер.

“Добре, че не успях да си отворя голямата уста, че сигурно щеше да побеснее, че съм помислил дъщеря и за проститутка и като нищо можеше да извика оня с големите ръки, който назовава всички анаболи на галено, сякаш са му първородни рожби, да ме постави от неправиланата страна на секса.”