“Пътуване по посока на сянката” – Яна Букова

За “Пътуване по посока на сянката” прочетох в едно ревю за “Гръцко кафе”. Там беше направен паралел между двете книги като се твърдеше, че книгата на Яна Букова е много добра, но за съжаление останала в сянка и крайно недооценена. Мога изцяло да се съглася с това твърдение.

pytuwane_po_posoka_na_sqnkata

Книгата се състои от две части, а всяка от частите съдържа няколко различни и на пръв поглед независими истории. Те са разказани с магичен и неподражаем стил леко напомнящ ми за описанията на Маркес в “100 години самота”. В историите има едно безвремие, безпътица и в същото време много действия, раждания, животи и смърти, идващи и отиващи си без описание на емоции, а разтърсващи из основи. Историите са независими, но се преплитат една в друга, взаимно свързани са и си влияят. Човек трябва да чете внимателно и много съсредоточено, за да не изпусне тънките нишки, които се изтичат от един разказ и продължават живота си в следващия. Конят от единия разказ с шум на копита влиза в следващия, носещ нов герой на гърба си и водещ към нова история.

Героите на страниците са много силни, характерни, понякога харизматични, но много често трудни за разбиране. Неделя и всичките нейни влюбвания, Първан Ангелов и непоклатимата, носъзната и нетърсена смелост и решителност, Теллила и седефената горещина, която я изгаря, Исмаил Челик с името и късмета назаем. Много често докато четях си задавах въпроса Защо? и все още не мога да намеря отговор. Някой от описаните картини още са живи пред очите ми и щом ги затворя за миг се пренасям в двора на Йована или в ханчето при Трите вятъра.

Стилът на изказа е много специфичен. Изреченията носят много дълбочина и многопластовост. Всяка една дума е точно на мястото си, заредена с много мисли и чуства. Яна Букова е художник, рисуващ с думи вместо с четка. Препоръчвам книгата и определено ви съветвам да си отделите повече време за нея, защото щом я отворите няма да ви се иска да спрете и да я оставите дори за миг.

“Видя също, че не чупеше хляба, а го режеше с ножа върху палеца си пред устата и целият му палец беше покрит с черни, преплетени резки, все едно плащаше за всяка своя хапка.”

“Възможно е да беше спомен, който да беше изтънявал и олеквал, докато да заприлича на сън, или сън, утаявал се и добивал плът, докато да се превърне в спомен.”

“На тази възраст човек не сънува собствените си сънища, а сънищата на някого, който ще бъде след години.”

Advertisements

2 thoughts on ““Пътуване по посока на сянката” – Яна Букова

  1. Тази книга я имам, единствната която си купих от последното ми посещение в Бг. И аз като Вас, не успях да намеря отговор на безбройните ми “Защо?” Езиковият стил е ункикален, липсата на емоционалност и безстрастното повествувание ме омагьосаха, но търпението ми се изчерпа – не успях да свържа нишките и я оставих. Натежа ми и -толкова.
    Аз имам ограничен достъп до български книги (само чрез Читанка). Вашите рецензии са наистина чудесни – научавам много! Благодаря!

    • Много добре ви разбирам за натежаването и при мен имаше такива моменти. Аз успях да свържа някои от нишките, но съм убедена, че съм пропуснала поне два пъти повече. Тази книга изисква отдаване и пълно потапяне в сюжета. А защо не и просто переодично препрочитане и всеки нов прочит ще разкрива някой от останалите незабелязани пластове.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s