“Дневник от панелните блокове”- Никола Крумов

Попаднах на Никола Крумов във Фейсбук – там той публикува кратки хумуристични истории като статуси и има доста фенове. Пак от Фейсбук разбрах, че ще издава книга и съвсем спонтанно реших да я прочета. Книгата се издава от “Пощенска кутия за приказки”. Това е проект на Гергана Турийска за популяризиране на млади български автори посредством литературни четения от известни личности. Главната идея зад проекта е младите и инересни хора с идеи да могат да достигнат до публика. А ако се издаде книга, приходите от нея да остават основно в авторите.

“Дневник от панелните блокове” се състои от три различни части – Истории, Разкази и Поезия.

dnevnik-ot-panelnite-blokove

Първата част или иначе казано Истории съдържа много кратки и не толкова кратки разкази описващи битието на нашия автор, неговата божествена и тъпрелива годеница Нора и котката Ивелина. Той е недодялан, разхайтен, разпасан и пълен с добри намерения, които го въвличат в нелепи и трудно предсказуеми ситуации. Нора и котката Ивелина ту са невинни потърпевши, ту са причина за всички беди, а понякога дори са и съучасници. Всички истории са разказани с неподражаемо чуство за хумор и безброй разплакващи от смях сравнения. Точно този неподражаем стил придава свежест на случките и ги разграничава от пълната простащина. И между смешните сравнения и нелепите грешки се вмъкват множество сериозни теми, които ей така между другото могат да те накарат да се замислиш и дори да се просълзиш.

Втора част или Разкази не са свързани с Нора и Ивелина. Някой от разказите са сериозни, други с лека историческа насочесност от типа “какво би било, ако …”, а трети описват навиците на българите отишли на гурбет в чужбина. Лекият хумористичен изказ се запазва, а усмивката не слиза от лицето, докато човек прескача от история на история.

Последната част т.е. Поезия е най-голямата изненада. Излишно е да казвам, че дори поезията пази специфичния изказ, но има много голяма дълбочина и затрогва. И понеже винаги ми е било трудно да пиша за поезия, направо ще цитирам едно стихотворение:

Рак

Преди много години във един мръсен град
имало скромно момиче и то живеело в ад
била сирак още от малка
животът я трепал със свойта бухалка
Пораснала в дом без майка и татко
нямала представа, че шоколадът е сладко
на 18 излязла от таз институция
директорката мила я насочила към проституция
Отказала твърдо да влезе във тая пералня
започнала работа в една закусвалня
там често идвал един много богат мъж
предложил и приятелство ей тъй изведнъж
Разпитвал я често, разбрал, че е самотна
обещал щастие и как ще я направи страхотна
наивна отишла му на гости в една тъмна зима
изнасилвачите в апартамента се оказали трима
Видях я за пръв път на някаква спирка
чакаше автобуса захвърлена като стирка
паля колата, спряна на велоалея
но нещо не ми дава да си тръгна от нея
Приближавам се тихо, оглеждам се вяло
защо има толкова мъка в това малко тяло
предлагам да я закарам с мойта кола
тя тихо тръгва със мен, не използва слова
Каза, знаела, че съм от ония
като се изгавря с нея, моли ме да я убия
спирам рязко до парка, взимам ръката и ще я водя за водка
тя мълчи слабо, но грубо я дърпам на тази разходка
Отпивам гладно, седим на пейка
питам я, защо на лицето си има жалейка
открили на гърдата и агресивен рак
цялото и същество отивало брак
Седяхме дълго, а тя всичко разказа
чак до финала с грозната проказа
замислих се, че всъщност на никой не му пука
всеки гледа в собствената си градина да му е добре лука
Прегърнах я силно, после взех един камък
щях да разбия нейния пламък
но видях в очите и силната прежда
че там някъде в нея има още молекула надежда
че иска да си поживее – да има деца
че мечтае да ги види как тропкат хорца
че в тоя скапан живот има някаква радост
и не всичко на света е шибана гадост

***

Дадох и номера си – така и не звънна
когато човек е сам, болката е бездънна

***

Снощи със Нора се борим в кревата
прахосваме безгрижно всяка заплата
телефонът звъни, а любимата е много игрива
вдигам – „Кольо, имам семейство, още съм жива”

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s