“Приказка за магьосници, физици и дракон” – Геновева Детелинова

Изключително много харесвам творчеството на сър Тери Пратчет – фантазийният му свят, изпълнен с толкова различни раси и герои, претворяващи типични човешки черти, тънката ирония и майсторството му при заплитането на различните истории от Света на диска. В лицето на Геновева Василева намирам един добър разказвач, който с лекота създава измислени светове и ги населва с герои. И докато четях нейната книга доста често си правех асоциации с творчеството на Пратчет.

prikazki_za_drakon

Основното действие на историята се развива в Света на дракона. И ако си мислите, че това е магично място, където по полянките се препичат на слънце дракони, докато други кръжат разсеяно във въздуха или се плацикат в близката река, то жестоко грешите. Там е останал само един единствен дракон. Той доста скучае и страда от самота, понякога пали рододендроните и предизвиква ужас в магьосниците. Но под вещите грижи на драконоложката всичко си идва на мястото.

На Шефа и се ражда син и престолонаследник, но той за голям ужас на родителите си не проявява никакви магични заложби. А в свят управляван от магия без да можеш да я контролираш, не можеш и да царуваш. Клубът на физиците се заема с отговорната задача да осигури магична дарба за престолонаследника и в опитите си да стори това се забърква в история с богове, някой от тях истински, а някои от тях не съвсем.

А където има магьосници, физици и дракони не може без вещици. Главната вещица Интуиция е пренебрегната и иска да си отмъсти. Тя няма да се спре пред нищо докато не накара Шефа да си плати за грешката. А Влад, доведения брат на престолонаследника ще се опита да я спре. Ще премине през небивали перипетии, дори ще се сгоди за адвокат.

В приключение пълно с говорещи статуи, свинкс, различни богове, влюбен змей и една ламя, няма как да скучае човек.

Весела, хумористична, добре изградена и много динамична история преплитаща в себе си части от различни митични светове – фолклор, древногръцка митология, малко магьосници и няколко вещици, малко добри и малко лоши. Свежа и разкзана с мярка и усет към диалозите. Усеща се взаимстването от много различни източници – приказки, митове и легенди, история, всеизвестните проблеми с бюрократичната машина. Всички тези препратки са напаснати много добре и успяват да извикат поредната усмивка на уста при разгръщането на следващата страница.

Като единствен недостатък за мен лично мога да посоча постоянното и много бързо прескачане от едно място на друго, от една сюжетна линия на друга. За по-разсеяните читатели като мен това предизвиква известни трудности и няколко пъти ми се наложи да се връщам назад и да препрочитам, за да се подсетя как съм се озовала там. Много от героите и историите можеха да бъдат развити по-задълбочено и се надявам книгата да има продължение.

 

Advertisements

“Пътуване по посока на сянката” – Яна Букова

За “Пътуване по посока на сянката” прочетох в едно ревю за “Гръцко кафе”. Там беше направен паралел между двете книги като се твърдеше, че книгата на Яна Букова е много добра, но за съжаление останала в сянка и крайно недооценена. Мога изцяло да се съглася с това твърдение.

pytuwane_po_posoka_na_sqnkata

Книгата се състои от две части, а всяка от частите съдържа няколко различни и на пръв поглед независими истории. Те са разказани с магичен и неподражаем стил леко напомнящ ми за описанията на Маркес в “100 години самота”. В историите има едно безвремие, безпътица и в същото време много действия, раждания, животи и смърти, идващи и отиващи си без описание на емоции, а разтърсващи из основи. Историите са независими, но се преплитат една в друга, взаимно свързани са и си влияят. Човек трябва да чете внимателно и много съсредоточено, за да не изпусне тънките нишки, които се изтичат от един разказ и продължават живота си в следващия. Конят от единия разказ с шум на копита влиза в следващия, носещ нов герой на гърба си и водещ към нова история.

Героите на страниците са много силни, характерни, понякога харизматични, но много често трудни за разбиране. Неделя и всичките нейни влюбвания, Първан Ангелов и непоклатимата, носъзната и нетърсена смелост и решителност, Теллила и седефената горещина, която я изгаря, Исмаил Челик с името и късмета назаем. Много често докато четях си задавах въпроса Защо? и все още не мога да намеря отговор. Някой от описаните картини още са живи пред очите ми и щом ги затворя за миг се пренасям в двора на Йована или в ханчето при Трите вятъра.

Стилът на изказа е много специфичен. Изреченията носят много дълбочина и многопластовост. Всяка една дума е точно на мястото си, заредена с много мисли и чуства. Яна Букова е художник, рисуващ с думи вместо с четка. Препоръчвам книгата и определено ви съветвам да си отделите повече време за нея, защото щом я отворите няма да ви се иска да спрете и да я оставите дори за миг.

“Видя също, че не чупеше хляба, а го режеше с ножа върху палеца си пред устата и целият му палец беше покрит с черни, преплетени резки, все едно плащаше за всяка своя хапка.”

“Възможно е да беше спомен, който да беше изтънявал и олеквал, докато да заприлича на сън, или сън, утаявал се и добивал плът, докато да се превърне в спомен.”

“На тази възраст човек не сънува собствените си сънища, а сънищата на някого, който ще бъде след години.”

“Дневник от панелните блокове”- Никола Крумов

Попаднах на Никола Крумов във Фейсбук – там той публикува кратки хумуристични истории като статуси и има доста фенове. Пак от Фейсбук разбрах, че ще издава книга и съвсем спонтанно реших да я прочета. Книгата се издава от “Пощенска кутия за приказки”. Това е проект на Гергана Турийска за популяризиране на млади български автори посредством литературни четения от известни личности. Главната идея зад проекта е младите и инересни хора с идеи да могат да достигнат до публика. А ако се издаде книга, приходите от нея да остават основно в авторите.

“Дневник от панелните блокове” се състои от три различни части – Истории, Разкази и Поезия.

dnevnik-ot-panelnite-blokove

Първата част или иначе казано Истории съдържа много кратки и не толкова кратки разкази описващи битието на нашия автор, неговата божествена и тъпрелива годеница Нора и котката Ивелина. Той е недодялан, разхайтен, разпасан и пълен с добри намерения, които го въвличат в нелепи и трудно предсказуеми ситуации. Нора и котката Ивелина ту са невинни потърпевши, ту са причина за всички беди, а понякога дори са и съучасници. Всички истории са разказани с неподражаемо чуство за хумор и безброй разплакващи от смях сравнения. Точно този неподражаем стил придава свежест на случките и ги разграничава от пълната простащина. И между смешните сравнения и нелепите грешки се вмъкват множество сериозни теми, които ей така между другото могат да те накарат да се замислиш и дори да се просълзиш.

Втора част или Разкази не са свързани с Нора и Ивелина. Някой от разказите са сериозни, други с лека историческа насочесност от типа “какво би било, ако …”, а трети описват навиците на българите отишли на гурбет в чужбина. Лекият хумористичен изказ се запазва, а усмивката не слиза от лицето, докато човек прескача от история на история.

Последната част т.е. Поезия е най-голямата изненада. Излишно е да казвам, че дори поезията пази специфичния изказ, но има много голяма дълбочина и затрогва. И понеже винаги ми е било трудно да пиша за поезия, направо ще цитирам едно стихотворение:

Рак

Преди много години във един мръсен град
имало скромно момиче и то живеело в ад
била сирак още от малка
животът я трепал със свойта бухалка
Пораснала в дом без майка и татко
нямала представа, че шоколадът е сладко
на 18 излязла от таз институция
директорката мила я насочила към проституция
Отказала твърдо да влезе във тая пералня
започнала работа в една закусвалня
там често идвал един много богат мъж
предложил и приятелство ей тъй изведнъж
Разпитвал я често, разбрал, че е самотна
обещал щастие и как ще я направи страхотна
наивна отишла му на гости в една тъмна зима
изнасилвачите в апартамента се оказали трима
Видях я за пръв път на някаква спирка
чакаше автобуса захвърлена като стирка
паля колата, спряна на велоалея
но нещо не ми дава да си тръгна от нея
Приближавам се тихо, оглеждам се вяло
защо има толкова мъка в това малко тяло
предлагам да я закарам с мойта кола
тя тихо тръгва със мен, не използва слова
Каза, знаела, че съм от ония
като се изгавря с нея, моли ме да я убия
спирам рязко до парка, взимам ръката и ще я водя за водка
тя мълчи слабо, но грубо я дърпам на тази разходка
Отпивам гладно, седим на пейка
питам я, защо на лицето си има жалейка
открили на гърдата и агресивен рак
цялото и същество отивало брак
Седяхме дълго, а тя всичко разказа
чак до финала с грозната проказа
замислих се, че всъщност на никой не му пука
всеки гледа в собствената си градина да му е добре лука
Прегърнах я силно, после взех един камък
щях да разбия нейния пламък
но видях в очите и силната прежда
че там някъде в нея има още молекула надежда
че иска да си поживее – да има деца
че мечтае да ги види как тропкат хорца
че в тоя скапан живот има някаква радост
и не всичко на света е шибана гадост

***

Дадох и номера си – така и не звънна
когато човек е сам, болката е бездънна

***

Снощи със Нора се борим в кревата
прахосваме безгрижно всяка заплата
телефонът звъни, а любимата е много игрива
вдигам – „Кольо, имам семейство, още съм жива”