“Моят живот на ръба”- Райнхолд Меснер

Взех си тази книга почти на бегом от един щанд на Банско Филм Фест миналата есен. Нямах време да я разглеждам и прелиствам както обичам да правя в моментите, когато избирам книги. От вън корицата е грубовата, направена сякаш от рециклирана хартия, но страниците вътре са гланцирани и е удоволствие да ги отгръщаш една след друга.

Името Райнхолд Меснер е много известно в алпиниските среди, а и не само там. Този човек е жива легенда – пръв е покорил е всички 14 осемхилядника, има повече от 100 премиерни изкачвания, прекосил е пеша Антарктида и Гренландия, Тибет и пустинята Такла Макан. Неговите постижения в областа на катеренето, алппинизма и различните приключения са ненадминати и неоспорими. Винаги ми е било интересно какви качества трябва да притежава човек, за да се предизвиква постоянно и да надминава себе си във всеки един момент. Дали е достатъчно да имаш смелост и кураж, инат и постоянство, или трябва и доза късмет, съпътстваща щастлива звезда? Всичко ли можеш да имаш в този живот или трябва да се лишиш от едно за сметка на друго? Плащат ли се скъпо сбъднатите мечти?
moiat-zhivot-na-ryba-rajnhold-mesner

Книгата е автобиография под формата на беседи с Томас Хютлин. Томас Хютлин работи като репортер в списание “Шпигел”. Въпросите вървят почти хронологично като засягат всички по-важни събития в живота на Меснер и акцентират върху размислите и мотивацията зад всяка една постъпка.

Райнхолд е роден в Бриксен, Южен Тирол в многодетно семейство. От много малък заедно с баща си и братята си се катерят по близките върхове. Той има талант и успява да се справя със сложни маршрути без никакво усилие. Катери в свръзки с част от най-добрите за времето си алпинисти. По време на първата си алпийска експедиция за изкачването на Нанга Парбат губи брат си Гюнтер. Дълги години част от хората го обвиняваха за трагедията и смятаха, че нарочно е рискувал живота на брат си в името на постигнатата цел. Но скоро една от експедициите на Нанга Парбат откри тялото на Гюнтер и с това категорично се доказа, че Меснер е казвал истината и всички съмнения в него бяха опровергани. Той е първият човек покорил Еверест сам и без киспород. Пръв изкачва всички 14 осемхилядника. И след това преминава пеша през едни от най-опасните и неблагоприятни места на замята. Става депутат в Европейския парламент, а в момента работи за създаване и изграждане на пет музея посветени на планината и връзката с хората, разпръснати на различни места. Освен многото успешни експедиции има и такива, в които не постига успех, но това не го спира и обезкуражава.

В разговорите с него си личи огромна концентрация, вяра в собствените сили и един краен егоцентризъм. Меснер е  загубил приятелски отношения с голяма част от хората, с които е бил на различни експедиции. Изключително честолюбив, той не понася изкривяване на истината и я защитава с цената на всичко. Казва, че щом не може да работи повече в една област ще намери друга, която да го провокира и ще пренасочи цялата си енергия и внимание там. Човек, надминал границите си многократно и достоен да бъде пример за подражание.

И макар и да има тежък характер в срещанл, човек който напълно го разбира и подкрепя в лицето на съпругата си Сабине Щеле. През половината от годината те двамата и децата им живеят в реновирания замък Ювал.

Освен рисковите експедиции, той има отношение към природата и политиката. Работи за популяризиране и облагородяване на родния край.

“Унищожаването на природата е унищожение на нас самите. И това е политическо. Поради това този, който мисли, че отказът от политиката и отбягването й е правилният път, дълбоко се заблуждава. Защото това е приемане на съществуващото положение и мълчаливо съгласие с неекологичните проекти за развитието на туризма и спортовете, практикувани на открито.”

“Тайната е в това, че мога да натрупам добър опит и познания, само ако стигна до ръба на възможното.”

“А приемането на смъртта е приятно, успокояващо състояние. Смъртта е факт. Тя е част от живота. Не исках да умра. Но смъртта не е нищо повече от едно последно издихание. Аз приемах този факт като последно вдишване.”

“Който търси границите на възможното, живее непрестанно между провал и утвърждаване.”

“На първо място ме интересува какво се случва с човека, когато отива в планината. Който отива там се връща друг. Не планината се променя от нашето катерене, а ние самите ставаме други.”

“Може би способността да намирам нови задачи в съответствие с възрастта е част от щастието, което ме прави “млад”, съзидателен и жизнерадостен.”

Advertisements

“Смрък” – Тери Пратчет

Командир Сам Ваймс отива или по-скоро е изпратен в отпуска в провинцията да нагледа персонала, имението и прилежащата му земя. Трябва да прекара приятно и спокойно в компанията на съпругата и сина си, да се отдаде на приятни срещи със съседи и да се наслади на безметежното спокойствие и тишина.

smryk

Но май командирът не може да почива, за хора като него, свързани с работата и принципите си, на всяко място се отварят предизвикателства. А той не си затварят очите пред проблемите и не обръща поглед разсеяно в страни. Местната полиция в лицето на полицай Небивал има отчайваща нужда от напътствия и помощ, а комъндирът е готов да се притече. И вместо идиличната селска почивка се озовава на поредното динамично приключение в битка на живот и смърт, по суша и вода, за правото на онеправданите да водят по-достоен живот. Разбира се той не е сам в това начинание и изненадите, спиращите дъха ситуации и неочакваните обрати предстоят.

В същото време в далечният Анкх Морпорк сержант Колън попада на една гоблинска съдинка и остава в неин плен. Нещата се влошават с всяка изминала минута, търсенето на лек става неотложно. Къде ли ще свърши това търсене и дали гоблините са разумни същества или са издънка на еволюцията?

А може ли музиката да ни докосне, да ни свърже, да изглади различията и да ни доближи поне за минута? Достатъчен ли е този миг на съпричастие и споделеност, за да намерим сили и да се приемем такива каквито сме създадени от природата – различни външно, но еднакви вътрешно в мечтите и копнежите си?

За пореден път Тери Пратчет засяга много наболели теми от нашият свят по толкова елегантен и завоалира начин. Показва ни истини, които ни заобикалят, но ние удобно игнорираме и е толкова актуален в изказванията си. И за да бъда максимално точна ще си позволя да добавя няколко цитата от книгата:

“Казвам ви, командире, чистата истина е, че някой от най-чудовищните безчинства в света са дело на хора, които си вярват, искрено си вярват, че го вършат за добро, особено ако е намесен някой бог.”

“Добротата е в това, което вършиш. Не в онова, за което се молиш.”

“Но видите ли, на този свят трябва да има някаква справедливост, не задължително правова справедливост, а праведна справедливост.”