“Тя се наслаждава на дъжда” – Мария Донева

В това прекрасно, бяло, чисто време, в което от небето се сипят частички нежност, какво по-хубаво от това да си стоиш с чаша топло мляко в ръка и да четеш стихове от магичната Мария Донева. “Тя се наслаждава на дъжда” е последната, сборна стихосбирка на поетесата. В нея тя е уловила толкова много емоции, думи, моменти и късчета приказност – има любов в огромни количества; малко тъга; има срещи вълнуващи и раздели неканени; има радост по детски наивна, но примесена с толкова мъдрост; споделеност; очакване и обичане; зима и лято, пролет и есен; мрак, покой, тишина; лениви следобеди; весели бабички и няколко думи за смъртта; уютни спомени и надежда примесена с много любов. И още толкова много неща …

Имах привилегията и удоволствието да присъствам на четене на Мария и сега, когато чета стиховете, чувам нейният сладък, меден глас и интонацията, с която тя реди думите една след друга, вдъхвайки им живот и цялост. Ако имате възможност задължително отидете на такова четене, това е магично изживяване, което ще ви развълнува, усмихне и разплаче едновременно.

20160117_204602.jpg

Обичам бонбониерите “Асорти” – в тях има толкова много различни по вкус, но изкушаващи шоколадови хапки. Има такива с пълнеж и без, с ядки и с натурален шоколад, леко горчив, но толкова ободряващ на фона на цялата сладост. Всичките бонбони ми харесват по различен начин, седя и се чудя кой от тях да избера. По същия начин се чудя кое от всичките прекрасни стихотворения да споделя с вас и определено ще ми е много трудно, защото всичките са различни и оставят неповторим вкус в душата. Но все пак тези три си избрах:

Как чудесно се успах!                                                                                                                                   Сладко и нарочно!                                                                                                                                          До кафето се добрах
в 11 точно.

Пих го дълго, пих го с кеф,                                                                                                                         още по пижама.                                                                                                                                         Дишам крепко и добре,                                                                                                                                     в офиса ме няма.

Няма ме във автобуса,                                                                                                                                     няма ме в таксито.                                                                                                                                     Даже може да закуся.                                                                                                                                   Кой за мене пита?

Малко съм като насън.                                                                                                                                 Боса на паркета                                                                                                                                           гледам – ръси дъжд навън,                                                                                                                       чорлави врабчета,

понеделник, трескав ден,                                                                                                                           запотен и жалък.                                                                                                                                            Да, но не и тук при мен.                                                                                                                                   Чуствам се успяла.

Няма да се извиня!                                                                                                                                           И не се обаждам.                                                                                                                                         Само мой си е денят.                                                                                                                                         Само аз съм важна.

***

Твоето нещо ще те намери,                                                                                                                                скътани вещи в тъмни килери.

Точните думи – в някоя книга.                                                                                                                         В празника шумен – няколко мига,

твои и само за тебе приготвени.                                                                                                                       Две-три идеи, в ума ти закотвени.

Цветето.Вазата. Сянката.Шепотът.                                                                                                                 Точно ей тази светулка във шепата.

Значи е важно, причина си има                                                                                                                       именно аз да ти бъда любима.

Както със теб сме смутени и смешни,                                                                                                             за да ме видиш, когато те срещна,

важното, тихото, страшното, нежното –                                                                                                       твоето нещо, това, неизбежното,

то ни е чакало, то е избрало                                                                                                                             да сме си заедно, да сме си цяло.

Тя се наслаждава на дъжда

Бодливата роза дъжд я вали

дори по най-ситните меки бодли,

и тя се отпуска в ръцете му мокри,

показва му своите алени рокли,

а той я докосва, където обича,

и между листата й тънки потича,

и нежно и весело я гъделичка,

а тя си повдига полите самичка,

цъфти, изчервява се, тихо се смее,

и даже не се и замисля къде е,

а те са на пътя, съвсем под небето,

и хора минават, и кестени светят,

и слънцето светва. Дъждът си отива,

а мократа роза спокойно заспива.

 

 


		
Advertisements

One thought on ““Тя се наслаждава на дъжда” – Мария Донева

  1. Pingback: „Тя се наслаждава на дъжда“ – стихове за любов и още нещо… | Аз чета

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s