“Пикник край пътя” – Аркадий и Борис Стругацки

От първата страница книгата ме грабна с мотото си:

Ти си длъжен да правиш добро от злото, защото то няма от какво друго да се прави.

Робърт Пен Уорън

Много дълго отлагах написването на поста и то не защото не ми е харесала, даже напротив. Върви историята, криволичи между различни случки и събития, и хоп току между редовете се е скирло изречение, побрало в себе си толкова много мъдрост и смисъл, че ти трябва половин ден поне да си го повтаряш и премисляш, докато му се насладиш. А историята не спира, не чака, тя си продължава, бърза да те заведе в Зоната и да те сблъска с всички ужасии и чудесии, които се крият там. Само съжалявам, че не си водех бележки да изловя всички така харесали ми изречения и да ги споделя с вас, но ако го правех сигурно щеше да стане половин книга.

piknik_kraj_pytq

Зоната е място останало от кратко и смъртоносно посещение на извънземни, изчезнали безследно, но оставили след себе си множество напредничави и опасни технологии. Заради опасностите, които крият останалите от Посещението неща, Зоните са оградени, забранени и старателно проучвани. И както винаги където има много правила, веднага се появяват и нарушители за тях – сталкери. Сталкерите са смели до глупост хора, влизащи в Зоната и излагащи себе си на смъртоносен риск, за да се докопат до плячка и разбира се, за пари. А както вече се досещате нашия главен герой е сталкер – Редрик Шухарт. И ако това не е прекрасна рецепта за приключение, в което има от всичко по много – опасности, смърт, страх, риск, възмездие, далавери и двулична човешка природа.

Редрик е многопластов и сложен, не се вписва в никоя система без значение дали последната е добра или лоша. Той поема няколко доста рискови влизания в Зоната, всяко от които му взима по нещо или го праща в затвора. Живота го сблъсква както с учените от Международния институт за извънземни култури, така и с най-долните утрепки в града, но той си остава все така самобитен и оцеляващ, без излишен идеализъм, повече прагматик и реалист, отколкото мечтател или поне на пръв поглед.

Но не Зоната и новите технологии в нея са най-важното в тази история, а хората и тяхната природа. Сблъскът с мечтите и копнежите им, с рисковете, които са готови да поемат за сбъдването на тези мечти. Предателството и доблестните постъпки се редуват на всяка страница, а описаните герои не са нито добри, нито лоши. Те са просто хора с всичките си силни и слаби черти. Пълнокръвни, дишащи, движени от материални желания и идеали.

Книгата има дълбочина и разностранност на разсъжденията, засегнати са различни теми и идеи за човечеството и справянето му със света и заобикалящите го препятствия. Определено заслужава време и внимание.

А вие какво ще си пожелаете, ако имате едно желание на разположение?