“В черно като полунощ” – Тери Прачет

Много обичам книгите на сър Тери Пратчет – неговият свят върху Диска е толкова богат на герои, внушения и паралели с нашето ежедневие. Историите са изпълнени с тънка ирония, игра на думи и много символизъм. А тези за вещици са едни от любимите ми. Ех, вещиците и тяхното главознание 🙂

v_cherno_kato_polunosht

Тифани Сболки е вече тинейджърка, но проблемите и са доста по различни от тези на връсничките и. Тя е малката вещеричка на Кредище и като такава има задача да се грижи за хората и техните проблеми. Но това не винаги е лесно – всички разчитат на нея и при проблем търсят помощ, но недоверието и страха в хората растат от ден на ден.

Древно зло се е събудило от дълбок сън и търси отмъщение. Преследва Тифани и скоро ще я намери. Но Тифани не е сама. Колкото и да и се иска понякога да е сама, то това никога не се случва – Нак Мак Фигъл са винаги там, готови да бранят малката си вещеричка на всяка цена или да я вкарат в поредната беля. И към всичко това ще има сватба, а годеницата не е такава, каквато изглежда на пръв поглед.

Тифани е в началото на поредното си невероятно приключение, а изобщо не е убедена, че това което върши е най-правилното. Дали ще се справи сама или ще има нужда от помощ от останалите вещици?

Завиждам на всички, които тепърва ще отворят страниците на книгата за първи път 🙂

Advertisements

3 thoughts on ““В черно като полунощ” – Тери Прачет

  1. Макар и не съвсем тук да му е мястото, прииска ми се да споделя възхищението си от “Пикник край пътя” на Аркадий и Борис Стругацки. Още като млад човек съм я чел, но и до днес ме вълнува и открива нови ракурси на иначе не особено всеславната човешка природа. Пък и такива неща пише там: “Ти си длъжен да правиш добро от злото, защото то няма от какво друго да се прави”.
    С две думи: великолепна книга!

    . 🙂

    • От много одавна по ваша препоръка е в списъка за четене, но след такава убедителна препорък я започвам веднага. Всички други ще чакат реда си. Единственото малко тъжно в случая е че я нямам на хартия и ще я чета в електронен варианнт. Не знам дали е истина или си внушавам, но когато чета истинска книга сякаш осмислям и съпреживявам по пълно в сравнение с електронната такава. Не че думите губят смисъла си, но сякаш набързо се изнизват по екрана и не оставят такава дълбока следа.

      • Така е, от екрана някак книгата не е съвсем каквато е. Сега препрочетох тази книжка в електронен вариант. Преди години я имах съвсем истинска, пък и не само нея. Ала някой бе казал, че книгите са като жените – даваш ли ги лесно даром, не се връщат вече при теб…

        . 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s