“Гръцко кафе” – Катерина Хапсали

Прочетох книгата и неистово ми се прииска да я започна отначало. Толкова много тъга, загуба и болка, преплетени по изумителен начин със смелост, кураж и сила. Връщане към миналото и корените ни, заплетените връзки между нас и съседите ни.

image

Катерина Хапсали е уловила и пресъздала душевността на човека, радостите и скърбите по удивителен начин. Води ни на едно пътешествие в съдбите на предците и ни прави съпричастни на техните не леки, но върнуващи съдби. Показва ни колко близки и далечни сме съседите на Балканите, колко е размита границата между нас и колко е трудно понякога да се определи произхода бил той гръцки, турски или български. Вековете на съвместно съжителство и вражди са създали странна клокочеща смес от преплетени традиции и са сложили множество граници между нас.

Като малка, а и до сега много обичам да слушам историите на баба за миналото и нейната младост. С часове разпитвам за седенките и хората, за порядките тогава. А тази книга е точно такава история …

Катерина, разказвача в нашата книга, е млада жена с невръстно дете на ръце, преживяваща внезапната и неочаквана загуба на гръцкия си съпруг. Тя иска да запази спомена за бащата за своя малък син и започва да му разказва, какъв е бил той. Думите се нижат неусетно навързани една за друга като мъниста в броеница, а разказът, започнал с едно погребение в бедното селце Неос Ставрос се завърта и ни завихря в спирала от други спомени за техните предци – двете Катерини, пухкавата Вела, модистката Ирина, дядо и Любен, Христо и Запрян, Васил-аз-българчето, Деметра и Георгиос …

Книга, която трябва да се прочете и е трудно да се преразкаже, носеща топлината на задушевен разговор със стар приятел над чаша с ципуро.

P.S. Не съм опитвала ципуро, но обмислям да опитам съвсем скоро.

Advertisements

“В черно като полунощ” – Тери Прачет

Много обичам книгите на сър Тери Пратчет – неговият свят върху Диска е толкова богат на герои, внушения и паралели с нашето ежедневие. Историите са изпълнени с тънка ирония, игра на думи и много символизъм. А тези за вещици са едни от любимите ми. Ех, вещиците и тяхното главознание 🙂

v_cherno_kato_polunosht

Тифани Сболки е вече тинейджърка, но проблемите и са доста по различни от тези на връсничките и. Тя е малката вещеричка на Кредище и като такава има задача да се грижи за хората и техните проблеми. Но това не винаги е лесно – всички разчитат на нея и при проблем търсят помощ, но недоверието и страха в хората растат от ден на ден.

Древно зло се е събудило от дълбок сън и търси отмъщение. Преследва Тифани и скоро ще я намери. Но Тифани не е сама. Колкото и да и се иска понякога да е сама, то това никога не се случва – Нак Мак Фигъл са винаги там, готови да бранят малката си вещеричка на всяка цена или да я вкарат в поредната беля. И към всичко това ще има сватба, а годеницата не е такава, каквато изглежда на пръв поглед.

Тифани е в началото на поредното си невероятно приключение, а изобщо не е убедена, че това което върши е най-правилното. Дали ще се справи сама или ще има нужда от помощ от останалите вещици?

Завиждам на всички, които тепърва ще отворят страниците на книгата за първи път 🙂