Тайните на безсмъртния Никола Фламел: Алхимикът

Чуствам се като търсач на съкровища, който е попаднал на следа към невероятно приключение и е на път да открие скрит, древен свитък с отдавна забравено познание. Винаги съм харесвала фентъзито като жанр, но съм избягвала да чета такова заради дългите поредици – нетърпелива съм и искам да науча края на историята възможно най-скоро и чакането за следващата книга направо ще ме побърка. Или пък непостоянната ми природа води до започване на дадена поредица и в един момент точно по средата губя интерес, а списъкът с недовършени задачи рязко набъбва. И въпреки всички “усложнения” до които ще ме доведе четенето на поредица не можах да се въздържа, когато прочетох резюмето на “Тайните на безсмъртния Никола Фламел” на Майкъл Скот.

alhimikyt

Майкъл Скот е ирландски писател, експерт по келтски фолклор и митология. Ето защо той с лекота изгражда един прекрасен, пълнокръвен свят базиран на световния фолклор и го населява с реални, исторически личности и факти от техния впечатляващ живот. В този свят освен свободата на въображението се обогатяват и познанията за свтовната митология и фолклор.

В основата на сюжета са двма близнаци – Софи и Джош – обикновени, американски тинейджъри, които се озовават на неподходящото място в неподходящото време и биват въвлечени в бобата за Сборника на Авраам Мага. А може би точно те са били предопределени да бъдат точно там и да сбъднат древното пророчество. Никола Фламел и неговата съпруга Пернел са пазители на сборника от векове – те са открили част от тайните му, с които се поддържат живи и умеят да превръщат обикновените метали в злато. Никола Фламел е известен средновековен алхимик, който случайно попада на Сборника и тайните заключени в него. Сборникът е написан преди хилядолетия и съдържа сила и мощ, която може да върне Тъмните Древни отново на Земята и да им осигури пълна власт. Доктор Джон Дий е бележит математик, философ, астроном, астролог, окултист, и консултант на кралица Елизабет I. Той посвещава голяма част от живот си на алхимията и е един от учениците на Никола Фламел преди да стане слуга на Тъмните Древни. Той се опитва да открие  Сборника и с негова помощ  да властва над света.

Джош работи в книжарницата на Никола и съпругата му, а сестра му е в кафето отсреща. В един обикновен ден Доктор Дий се появява и всичко се обърква. Започва едно непрестанно преследване и нескончаеми срещи с необиковени и магичски същества, древни божества и магически свтове. Никола, Джош и Софи се опитват да спасят няколко страници от Сборника и да освободят Пернел от плен, а доктор Дий е постоянно по петите им.

Динамика и напрежение на всяка страница, неочаквани обрати и много различни и интригуващи образи. Майкъл Скот чудесно е рализирал идеята си да обедини фолклора и митологията на различни народи и да създаде съвременна, интригуваща история наситена с реални факти и исторически образи, както и с много въображение и динамика. Софи и Джош са обикновени тинейджъри, а чуствата и емоциите им са близки и разбираеми, чисто човешки и много добре описани и пресъздадени. Човек става съпричастен на отчаянието, болката и безграничният им кураж при срещата с безвъзвратната промяна на живота им. Бъдещото им противопоставяне е много внимателно загатнато и се предвкусва интересно развитие.

Книгата задържа вниманието ми от началото до самия край като дори в моментите, които не можех да чета мислех за нея. Нямам търпение да продължа със следващата от поредицата. Тайно се надявам следващите книги да продължат в същия дух, да не се разводнят и да ме отегчат с повторенията си.

Advertisements

3 thoughts on “Тайните на безсмъртния Никола Фламел: Алхимикът


  1. .
    Така е… Жанрът „приказка” расте и все повече е за не-децата, защото те, децата, четат което е за възрастни – дори да не им понася съвсем на организмите… Или не четат изобщо… което май е по-често…
    А не-децата четат фентъзи (нали правилно го изписах?), за да са поне за кратко извън света на линейната прагматика и геометрично изчислената утилитарност, извън обсега на пластмасовото безадресно дружелюбие и встрани от пороя на нео-квази-учения, от които поука трудно се изцежда, ала лепкавата им нарцистичност иде до гуша…
    В днешния свят – пулсиращ, парещ и мъглив, търсим неона на въображението и прохладата на безкрай-бълбукащи истории, търсим фантазиите, създаваме ги щом подръка такива не намираме и съавторстваме в паралелна реалност – за да не се гмурнем в същностната. Щото тя е океан, за който скафандър нямаме…

    Благодаря за чудесната рецензия, Любопитка!
    Аз фентъзи не чета (нали съм психиатър, там сюжетите са сходни), но с наслада чета отзиви за тази област – същи са сякаш с пътеписи, да речем от Малибу, Алказар или Алкатраз, дето път натам няма да ми дойде, ала щом прочета пътеписа – то ми е съвсем достатъчно!
    Благодаря ти!

    .
    🙂

    • Аз съм огромен почитател на детски приказки и с удоволствие чета и препрочитам всякакви приказки на различни народи. И в тях има много разлики в зависимост от нациалността и традициите. А общото е, че доброто винаги намира начин да победи. Май ние хората имаме нужда да знаем, че доброто накрая ще победи и ще възтържествува правдата.
      И в малкото фентъзи сюжети, с които съм се сблъсвала доброто, също както в приказките, побеждава и все се намират смели герои, които да го подкрепят и да се борят за него. А ние четейки техните макар измислени истории ги подкрепяме, симпатизираме им и си мечтаем да бъдем толкова смели и решителни, да водим битки и да извършваме чудеса. Но някак си този устрем изчезва в нашия си реален свят и чакаме някой друг да ни спаси и защити.
      Сега живеем във времена, в които има отчаяна нужда от смелост, доброта, здрав разум и хъс, за да подобрим мрачното и сиво ежедневие и да подадем ръка на хората в нужда. Но сякаш вече нямаме сили и желание за това … по-лесно е да си “виртуално” деен – във филм или на страницата на книга.
      И само понякогя сред нас се срещат толкова светли и силни хора, които дръзват да мечтаят и да се борят за мечтите си не в измислени светове, а в този нашия, познатия и реалния.

      Благодаря за размислите!

      • И до днес чета приказки – колкото и смешно да изглежда. Най-любим ми е Андерсен, с “Малката русалка”, пък и всичките други. Само приказките на братя Грим не харесвам, заради преднамерената им тевтонска кръвожадност. Не се стряскам лесно, хеле с този занаят, ала свирепостта ме отблъсква.
        Ала близкия до приказките Малък принц на Екзюпери си го препрочитам с обич.

        .
        🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s