“Сраща с Рама” – Артър Кларк

От преди година и половина се каня да прочета нещо от Артър Кларк и вниманието ми тогава беше привлечено от “Песните на далечната земя”, но както и за много други книги и автори все не ми оставаше време. И ето, че сега вместо “Песните на далечната земя” се срещнах с Рама и съм много доволна от това. На книгата попаднах след препоръка, за която искрено благодаря. Rama Книгата породи толкова много и различни по вид разсъждения и емоции, че чак се чудя с кое да започна и с кое да завърша, а най-вероятно голяма част от тях ще забравя да опиша. Но съм изумена от размаха на въображението и ерудицията на Артър Кларк. Да създадеш измислен свят, да го поставиш в кораб, да го заселиш с обитатели и различни явления и въпреки това да се опитваш да се придържаш към съвременната наука и достиженията и и дори да допринасяш за развитието на различни теории в областта – ето това е достойно за възхищение и подражание.

И без значение колко планети и светове сме покорили явно хората ще си останем хора с типичните си силни и слаби страни, с идеологичното, граничещо с безумие, геройство противопоставено на дребнавите подмятания и борби за влияние и внимание. Хората са изтъкани от противоречия – от една страна любопитство, непознаващо страх и граници, а от друга мнителност и крайна предпазливост, паника и безпочвена психоза. Капитан Нортън и екипажа на „Индевър“ са олицетворение на всичко позитивно в нашия вид – смелост, кураж, жертвоготовност, всестранно развити и надарени хора, осъзнаващи мисията си и важността на крайния резултат над личнта изгода и моментната слава.

Разкрепостените семейни отношения и многото брачни партньори са добра алтернатива, но подозирам, че хората няма да узреят скоро за такъв тип съжителство. Прекалено алчни и собственически настроени сме, за да позволим такава свобода и риска да бъдем изместени.

А Рама и света скрит в корпуса и ме накараха да мечтая за непознати галактики и светове извън нашето полезрение. Със сигурност в необятните простори на Вселената има и други разумни същества и може би някой ден ще се срещнем с тях. Дано тогава не сме толкова егоцентрично настроени, с убеждението,че светът съществува заради нас и нашите нужди, както хората от Меркурий. Дано тогава сме дорасли за смислен диалог и взаимна помощ, по отворени към другите и техните светове.

Технологичният напредък без еволюция на съзнанието и ценностите ще ни донесе единствено беди, ако не и самоунищожение.

Advertisements

5 thoughts on ““Сраща с Рама” – Артър Кларк

  1. … Най-полезното в книгите на Артър Кларк, и особено – в „Среща с Рама” е оспорването на този иначе мил, ала небезопасен, някак детински и доста себичен нарцисизъм, с който себевъзвеличаваме мъничкото си Аз – може би от боязън да бъдем засенчени от други, по-развити и по извисени създания на Справедливата Природа …
    … Този упорит и късоглед Аристотелиански възглед, тази подмамваща наслада от самоцелния ни и невинаги заслужен антропоцентризъм среща фината ирония на Кларк и ни поучава много… или би следвало да ни поучи… И ето, оказва се че Коперниковият възглед, позицията на „едни от многото” не е по вкуса или по силите на мнозина от нас, та упорито – чак смешно, отвръщаме поглед от очевидностите…
    … Защото днес, заети да трупаме всичко – вещи, удоволствия, токсини и ракети, склонни сме да забравим, че Битието лесно може и без нас, а дали ние без Битието можем – то му е безразлично някак, обидно безразлично е – за нас, естествено, и всемирът, Великият Космос, следва пътя си, а ние – уплашени и натъжени, гледаме подир отминаващите събития…
    … И е време да престанем да наричаме консумацията цел на всичко, зер иде време да изконсумираме и себе си, а подире – само прах и мрак, и някъде другаде някакви други същества ще бъдат онова, което би могло да мечтаем за себе си, заедно с тях разбира се – защото е време най-сетне да сменим досегашната цел и да почнем да мислим… време е да бъдем вместо да имаме – както добре го беше казал големият мислител Ерих Фром, неслучайно избрал философията след психиатрията за насока в личното си Битие…

    Прекрасна рецензия, Любопитка, благодаря ти много!
    Подтикна ме да се сетя за друга една фантастическа книжка с подобно послание – „Пикник край пътя” на братя Стругацки.

    . 🙂

  2. “Книгата породи толкова много и различни по вид разсъждения и емоции, че чак се чудя с кое да започна и с кое да завърша, а най-вероятно голяма част от тях ще забравя да опиша. Но съм изумена от размаха на въображението и ерудицията на Артър Кларк. Да създадеш измислен свят, да го поставиш в кораб, да го заселиш с обитатели и различни явления и въпреки това да се опитваш да се придържаш към съвременната наука и достиженията и и дори да допринасяш за развитието на различни теории в областта – ето това е достойно за възхищение и подражание.”

    Мда, така е! Малко по-различно е от книжките на Джоана Линдзи, Нора Робъртс, Джуд Даверо и др. подобни “бестселъри”. Аз лично, горещо бих Ви препоръчал също “Швейк” и след това за контрапунк “Бесове”, но не искам да се натрапвам по такъв нахален начин.

    ( p. s. Г-н Толев, здравейте! Как сте? )

    • Здравейте г-н Асенов!
      Всички препоръки са добре дошли – как иначе човек да подбере кое точно да прочете от хилядите книги, които са по реалните и виртуалните лавици. Благодаря за двете предложения!

      Като дете/тинейджър (9-12 години) се опитвах да чета “Швейк” по препоръка на родителите, но много бързо се отказах. Явно ми е било рано за нея, но за щастие тя все още ме чака и ще бъде добавана в списъка за бъдещи четива. Същото важи и за “Бесове”.

      Много добре разбирам мнението ви за “бестселърите”, но и разбирам хората, които ги четат – лесно и бързо бягство от нашата не особено симпатична реалност. А човек не винаги има сила за дълбоки размисли, силни емоции и морални въпроси. Понякога просто има отчайващ нужда да избяга много далеч възможно най-бързо и ако може без пари.

      • “А човек не винаги има сила за дълбоки размисли, силни емоции и морални въпроси. Понякога просто има отчайващ нужда да избяга много далеч възможно най-бързо и ако може без пари.”

        Много ми се иска да отговоря, че за да се осъзнаят “пророческите способности” на Достоевски в “Бесове”, очевидни за повечето истински професионални историци, не е необходима някаква “особена сила за дълбоки размисли”, а по-скоро точно и детайлно познаване на историческата действителност в Русия през историческия период, в който се развива действието в романа и спецификата на тогавашната политическата ситуация. Всъщност, от обширната рецензия на романа от Венцел Райчев към българското му издание от изд. “Народна култура” – 1983 г. става ясно, че, първоначално, “Бесове” е замислен като особен вид “разширен” памфлет ( тоест основно и почти изцяло като политически текст ), и едва след това, с добавянето на допълнителни сюжетни линии, проследяващи по-отблизо личната съдба на отделните герои, се постига онзи невероятен психологизъм, на който е способен само Достоевски. Романът, според субективното ми мение, е невероятна и уникална сплав от политически и философски идеи, представени чрез и пречупени през съдбите на главните герои. Накратко – едва след като преди 3 години го прочетох за втори път, осъзнах какво всъщност представлява тази книга. И да, за съжаление, има книги, които могат да бъдат разбрани само, ако са налице определени предварителни натрупвания у четящия. Няма как някой да разбере “Бесове” истински и да го хареса, ако няма представа какво означава либерализъм и какво означава да си либерал по онова време в Русия. Но за това пък, за онзи, комуто това е ясно, четенето е нито повече, нито по-малко от истинска наслада.

  3. Съгласна съм, че има произведения, за които човек трябва да е узрял и то не на години, а на опит и познание. Определено преди да посегна към Достоевски ще се поинтересувам за обстоятелствата, при които е създал произведенията си.

    Някой произведения са толкова богати и многопластови, че переодичното препрочитане разкрива нови смисли и сюжетни линии. И вярвам, че Достоевски е един от тези автори.

    Ние сме изучавали части от “Престъпление и наказание”. Иска ми се да прочета “Братя Карамазови” и “Идиот”.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s