“Сраща с Рама” – Артър Кларк

От преди година и половина се каня да прочета нещо от Артър Кларк и вниманието ми тогава беше привлечено от “Песните на далечната земя”, но както и за много други книги и автори все не ми оставаше време. И ето, че сега вместо “Песните на далечната земя” се срещнах с Рама и съм много доволна от това. На книгата попаднах след препоръка, за която искрено благодаря. Rama Книгата породи толкова много и различни по вид разсъждения и емоции, че чак се чудя с кое да започна и с кое да завърша, а най-вероятно голяма част от тях ще забравя да опиша. Но съм изумена от размаха на въображението и ерудицията на Артър Кларк. Да създадеш измислен свят, да го поставиш в кораб, да го заселиш с обитатели и различни явления и въпреки това да се опитваш да се придържаш към съвременната наука и достиженията и и дори да допринасяш за развитието на различни теории в областта – ето това е достойно за възхищение и подражание.

И без значение колко планети и светове сме покорили явно хората ще си останем хора с типичните си силни и слаби страни, с идеологичното, граничещо с безумие, геройство противопоставено на дребнавите подмятания и борби за влияние и внимание. Хората са изтъкани от противоречия – от една страна любопитство, непознаващо страх и граници, а от друга мнителност и крайна предпазливост, паника и безпочвена психоза. Капитан Нортън и екипажа на „Индевър“ са олицетворение на всичко позитивно в нашия вид – смелост, кураж, жертвоготовност, всестранно развити и надарени хора, осъзнаващи мисията си и важността на крайния резултат над личнта изгода и моментната слава.

Разкрепостените семейни отношения и многото брачни партньори са добра алтернатива, но подозирам, че хората няма да узреят скоро за такъв тип съжителство. Прекалено алчни и собственически настроени сме, за да позволим такава свобода и риска да бъдем изместени.

А Рама и света скрит в корпуса и ме накараха да мечтая за непознати галактики и светове извън нашето полезрение. Със сигурност в необятните простори на Вселената има и други разумни същества и може би някой ден ще се срещнем с тях. Дано тогава не сме толкова егоцентрично настроени, с убеждението,че светът съществува заради нас и нашите нужди, както хората от Меркурий. Дано тогава сме дорасли за смислен диалог и взаимна помощ, по отворени към другите и техните светове.

Технологичният напредък без еволюция на съзнанието и ценностите ще ни донесе единствено беди, ако не и самоунищожение.

Advertisements