“Лисицата” на Галин Никифоров

Преди няколко седмици бях на представянето на новата книга на Галин Никифоров, организирано като среща със самия него. До този момент не бях чувала нищо за него и творчеството му, а то не е никак малко. Резюмето на книгата ме грабна, както и начина, по който автора разказваше за нея. Написването на “Лисицата” му е отнела 4 години, много часове от които той е прекарал в проучване на различни теми засегнати в книгата. За част от преводите, дори е ползвал помощ от японец, за да е колкото се може по автентична. Личи си старанието да се постигне максимална достоверност на историята и точност на засегнатите в нея теми.

lisicataВ книгата има две сюжетни линии, които започват от различно време и място, но накрая се срещат и се пресичат съдбоносно. Главната героиня – Нора Волпе е родена през 1301 година в Ирланидия, а предългият и живот е поредица от сблъсаци с различни места, култури и хора – от Ирландия, през Италия на Леонардо да Винчи, Япония, Париж и висшето общество, та до наши дни в България, където се среща с полицейския психолог Трейман. Нора е белязана от съдбата и надарена със сила, която и позволява да старее пренебрежимо бавно, след изпълнение на лисичи ритуал.

Виктор Трейман е отрасъл като сирак, правил е много грешки, за които заплаща жестока цена, но вродената му гениалност му помага да стане успешен полицеиски психолог. Макар че колегите му не го приемат, а той самия използва доста нестандартни методи за разкриване на престъпления, все пак успява да разкрие лошите и да ги тикне зад решетките. Виктор носи бремето на убииство, което е извършил като младеж и колкото и да бяга, никъде не може да се скрие от вината.

Виктор и Нора се срещат в началото на едно разследване за убийство, което на пръв поглед изглежда лесно за разкриване, но в последствие води след себе си много разкрития и обрати. Отношеният им минават границите на взаимното сътрудничество, но дали това ще е достатъчно, за да просъществуват. Всеки от тях е затворен в собствен свят и крие много тайни и болка.

Книгата е интересна, сюжета е динамичен и интригуващ. Стила на описание е приятен и увличащ. Има много информация за различните места и епохи, през които преминава повествованието. Има някой моменти с описания на различни загадки, които звучат като откъси от учебник, което на моменти разваля доброто общо впечатление. Но аз много добре разбирам защо се е получило така – автора е държал да не оставя неясни моменти на своите читатели и се е презастраховал, давайки им информацията, която може да им липсва. Като цяло книгата много приятно ме изненада и ме държа в напрежение през цялото време като развръзката наистина ме учуди и удиви.

Единствените малки забележки, които останаха за мен е прекалено честото използване на прилагателното “продран” за описание на гласовете на почти всички герои и някои неточности при описанието на дрехите. Характерът на Виктор е много добре изграден и описан, вината и вътрешните му борби стават част от читателя. Нора е доста по-бегло представена и макар на повече от 800 години, тя си остава отчасти малко наивна. Тази наивност на моменти противоречи с нейния характер – от една страна тя има голям жизнен опит и през това време се е образовала по много и различни теми, живяла е с много мъже и въпреки това отново и отново допуска грешката да попада в лапите на хора с нечисти намерения и да бъде зависима от техните желания.

Определено препоръчвам с две ръце и смятам да потърся друга книга от този автор.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s