“Пътеводител на галактическия стопаджия” – Дъглас Адамс

М да, най-накрая и на нея и дойде реда. Слушала съм за тази книга легенди и поверия, споменавали са ми я в почти всеки разговор, свързан с книги. Дори колегите си кръстиха стаята 42 …

pytevoditel_na_galakticheskiq_stopadviq.max

И след толкова слушане и чакане, честно казано останах малко разочарована. Не, че книгата не ми хареса, даже напротив. Но, аз да си призная честно имах завишени очаквания – да се сблъскам с много интересни и различни пътувания през галактиката, да се смея с часове и да бъда завладяна от един нов свят. И това за съжаление ми изигра лоша шега. Просто нещо мъничко не ми достигна.

Книгата е приятна, увлекателна и забавна. Идеите, заложени в нея и взаимовръзките между главните герои са повече от изненадващи и непредсказуеми. Всички новоизмислени думи, раси и порядки ме караха да се удивлявам на въображението на Дъглас Адамс. И определено е много по-трудно да измислиш собствени раси и порядките им, отколкото просто да взаимстваш от фолклора и легендите на някой народ.

А колко много ми напомня Пътеводителя на сегашните таблети и Интернет, който ги изпълва със съдържание. Със сигурност има още много какво да се желае, но може би сме направили стъпка в правилната посока. И е време да се срещнем с извънземни или поне да преосмислим ролята на мишките в нашето ежедневие.

Ще ми се да можех да опитам Пангалактическия гаргаробластер или пък да имам Вавилонска рибка. Но понеже съм скромна бих се задоволила да знам въпроса, чиито отговор е 42.

“Лисицата” на Галин Никифоров

Преди няколко седмици бях на представянето на новата книга на Галин Никифоров, организирано като среща със самия него. До този момент не бях чувала нищо за него и творчеството му, а то не е никак малко. Резюмето на книгата ме грабна, както и начина, по който автора разказваше за нея. Написването на “Лисицата” му е отнела 4 години, много часове от които той е прекарал в проучване на различни теми засегнати в книгата. За част от преводите, дори е ползвал помощ от японец, за да е колкото се може по автентична. Личи си старанието да се постигне максимална достоверност на историята и точност на засегнатите в нея теми.

lisicataВ книгата има две сюжетни линии, които започват от различно време и място, но накрая се срещат и се пресичат съдбоносно. Главната героиня – Нора Волпе е родена през 1301 година в Ирланидия, а предългият и живот е поредица от сблъсаци с различни места, култури и хора – от Ирландия, през Италия на Леонардо да Винчи, Япония, Париж и висшето общество, та до наши дни в България, където се среща с полицейския психолог Трейман. Нора е белязана от съдбата и надарена със сила, която и позволява да старее пренебрежимо бавно, след изпълнение на лисичи ритуал.

Виктор Трейман е отрасъл като сирак, правил е много грешки, за които заплаща жестока цена, но вродената му гениалност му помага да стане успешен полицеиски психолог. Макар че колегите му не го приемат, а той самия използва доста нестандартни методи за разкриване на престъпления, все пак успява да разкрие лошите и да ги тикне зад решетките. Виктор носи бремето на убииство, което е извършил като младеж и колкото и да бяга, никъде не може да се скрие от вината.

Виктор и Нора се срещат в началото на едно разследване за убийство, което на пръв поглед изглежда лесно за разкриване, но в последствие води след себе си много разкрития и обрати. Отношеният им минават границите на взаимното сътрудничество, но дали това ще е достатъчно, за да просъществуват. Всеки от тях е затворен в собствен свят и крие много тайни и болка.

Книгата е интересна, сюжета е динамичен и интригуващ. Стила на описание е приятен и увличащ. Има много информация за различните места и епохи, през които преминава повествованието. Има някой моменти с описания на различни загадки, които звучат като откъси от учебник, което на моменти разваля доброто общо впечатление. Но аз много добре разбирам защо се е получило така – автора е държал да не оставя неясни моменти на своите читатели и се е презастраховал, давайки им информацията, която може да им липсва. Като цяло книгата много приятно ме изненада и ме държа в напрежение през цялото време като развръзката наистина ме учуди и удиви.

Единствените малки забележки, които останаха за мен е прекалено честото използване на прилагателното “продран” за описание на гласовете на почти всички герои и някои неточности при описанието на дрехите. Характерът на Виктор е много добре изграден и описан, вината и вътрешните му борби стават част от читателя. Нора е доста по-бегло представена и макар на повече от 800 години, тя си остава отчасти малко наивна. Тази наивност на моменти противоречи с нейния характер – от една страна тя има голям жизнен опит и през това време се е образовала по много и различни теми, живяла е с много мъже и въпреки това отново и отново допуска грешката да попада в лапите на хора с нечисти намерения и да бъде зависима от техните желания.

Определено препоръчвам с две ръце и смятам да потърся друга книга от този автор.

Лятна глътка “Вино от глухарчета”

От много одавна се каня на тази книга – започвах я, оставях я и ето сега най-накрая успях да я довърша. И останах с приятно усещане за лято и топлина, пълзящи по кожата. Стила на Бредбъри е описателен, жив, въздействащ, пълен с думи и внушения, сладък като захарен памук и пълен с малки откровения, скрити под всяка дума. Можеш да чуеш песента на цикадите, да почустващ горещината на деня и така очакваната вечерна прохлада. Върнах се в детството и не ми се тръгваше от там. Започнах да мечтая за нови, пъргави и пълни с живот гуменки, които да ме отведат на безброй приключения в дългите летни дни и във вечерния сумрак на дерето.

vino_ot_gluharcheta

Нашият водач в този наглед обикновен свят е дванасет годишният Дъглас Споулдинг, съпроводен от голямот му семейство и верните приятели. Повествованието прелива от случка в случка и всяка е различна от предишаната, с ново настроение и различно послание. Понякога историите са жизнерадостни, а понякога в тях се крие мъничко тъга, но винаги примесена с доза оптимизъм. И всяка от тях е затворена и съхранена в бутилка вино от глухарчета, пазител на спомените и безметежните,слънчеви летни дни.

Отваряш бутилката, отпиваш глътка и виждаш как стадо бизони препускат в прерията. Друг път зелената машина се движи по релсите и събира пътницита по маршрута си. Понякога добър приятел ни напуска. А баба прави магии в хаоса на кухнята си и създава гозби, извикващи наслада в сетивата. Дори смъртта не е плашеща, а идва като лека вечерна дрямка, след дълъг, пълноценен, пълен с моменти ден. И е толкова важно осъзнаването, че живееш тук и сега, всеки миг е неповторим и няма да се върне, каквото и да сторим.

А всички мечти са възможни и всичко може да бъде постигнато, бъдещето и страшно много лета са пред нас и чакат да дойде техния ред да бъдат по-прекрасни от лятото на 1928.