“Пътеводител на галактическия стопаджия” – Дъглас Адамс

М да, най-накрая и на нея и дойде реда. Слушала съм за тази книга легенди и поверия, споменавали са ми я в почти всеки разговор, свързан с книги. Дори колегите си кръстиха стаята 42 …

pytevoditel_na_galakticheskiq_stopadviq.max

И след толкова слушане и чакане, честно казано останах малко разочарована. Не, че книгата не ми хареса, даже напротив. Но, аз да си призная честно имах завишени очаквания – да се сблъскам с много интересни и различни пътувания през галактиката, да се смея с часове и да бъда завладяна от един нов свят. И това за съжаление ми изигра лоша шега. Просто нещо мъничко не ми достигна.

Книгата е приятна, увлекателна и забавна. Идеите, заложени в нея и взаимовръзките между главните герои са повече от изненадващи и непредсказуеми. Всички новоизмислени думи, раси и порядки ме караха да се удивлявам на въображението на Дъглас Адамс. И определено е много по-трудно да измислиш собствени раси и порядките им, отколкото просто да взаимстваш от фолклора и легендите на някой народ.

А колко много ми напомня Пътеводителя на сегашните таблети и Интернет, който ги изпълва със съдържание. Със сигурност има още много какво да се желае, но може би сме направили стъпка в правилната посока. И е време да се срещнем с извънземни или поне да преосмислим ролята на мишките в нашето ежедневие.

Ще ми се да можех да опитам Пангалактическия гаргаробластер или пък да имам Вавилонска рибка. Но понеже съм скромна бих се задоволила да знам въпроса, чиито отговор е 42.

Advertisements

“Лисицата” на Галин Никифоров

Преди няколко седмици бях на представянето на новата книга на Галин Никифоров, организирано като среща със самия него. До този момент не бях чувала нищо за него и творчеството му, а то не е никак малко. Резюмето на книгата ме грабна, както и начина, по който автора разказваше за нея. Написването на “Лисицата” му е отнела 4 години, много часове от които той е прекарал в проучване на различни теми засегнати в книгата. За част от преводите, дори е ползвал помощ от японец, за да е колкото се може по автентична. Личи си старанието да се постигне максимална достоверност на историята и точност на засегнатите в нея теми.

lisicataВ книгата има две сюжетни линии, които започват от различно време и място, но накрая се срещат и се пресичат съдбоносно. Главната героиня – Нора Волпе е родена през 1301 година в Ирланидия, а предългият и живот е поредица от сблъсаци с различни места, култури и хора – от Ирландия, през Италия на Леонардо да Винчи, Япония, Париж и висшето общество, та до наши дни в България, където се среща с полицейския психолог Трейман. Нора е белязана от съдбата и надарена със сила, която и позволява да старее пренебрежимо бавно, след изпълнение на лисичи ритуал.

Виктор Трейман е отрасъл като сирак, правил е много грешки, за които заплаща жестока цена, но вродената му гениалност му помага да стане успешен полицеиски психолог. Макар че колегите му не го приемат, а той самия използва доста нестандартни методи за разкриване на престъпления, все пак успява да разкрие лошите и да ги тикне зад решетките. Виктор носи бремето на убииство, което е извършил като младеж и колкото и да бяга, никъде не може да се скрие от вината.

Виктор и Нора се срещат в началото на едно разследване за убийство, което на пръв поглед изглежда лесно за разкриване, но в последствие води след себе си много разкрития и обрати. Отношеният им минават границите на взаимното сътрудничество, но дали това ще е достатъчно, за да просъществуват. Всеки от тях е затворен в собствен свят и крие много тайни и болка.

Книгата е интересна, сюжета е динамичен и интригуващ. Стила на описание е приятен и увличащ. Има много информация за различните места и епохи, през които преминава повествованието. Има някой моменти с описания на различни загадки, които звучат като откъси от учебник, което на моменти разваля доброто общо впечатление. Но аз много добре разбирам защо се е получило така – автора е държал да не оставя неясни моменти на своите читатели и се е презастраховал, давайки им информацията, която може да им липсва. Като цяло книгата много приятно ме изненада и ме държа в напрежение през цялото време като развръзката наистина ме учуди и удиви.

Единствените малки забележки, които останаха за мен е прекалено честото използване на прилагателното “продран” за описание на гласовете на почти всички герои и някои неточности при описанието на дрехите. Характерът на Виктор е много добре изграден и описан, вината и вътрешните му борби стават част от читателя. Нора е доста по-бегло представена и макар на повече от 800 години, тя си остава отчасти малко наивна. Тази наивност на моменти противоречи с нейния характер – от една страна тя има голям жизнен опит и през това време се е образовала по много и различни теми, живяла е с много мъже и въпреки това отново и отново допуска грешката да попада в лапите на хора с нечисти намерения и да бъде зависима от техните желания.

Определено препоръчвам с две ръце и смятам да потърся друга книга от този автор.

Лятна глътка “Вино от глухарчета”

От много одавна се каня на тази книга – започвах я, оставях я и ето сега най-накрая успях да я довърша. И останах с приятно усещане за лято и топлина, пълзящи по кожата. Стила на Бредбъри е описателен, жив, въздействащ, пълен с думи и внушения, сладък като захарен памук и пълен с малки откровения, скрити под всяка дума. Можеш да чуеш песента на цикадите, да почустващ горещината на деня и така очакваната вечерна прохлада. Върнах се в детството и не ми се тръгваше от там. Започнах да мечтая за нови, пъргави и пълни с живот гуменки, които да ме отведат на безброй приключения в дългите летни дни и във вечерния сумрак на дерето.

vino_ot_gluharcheta

Нашият водач в този наглед обикновен свят е дванасет годишният Дъглас Споулдинг, съпроводен от голямот му семейство и верните приятели. Повествованието прелива от случка в случка и всяка е различна от предишаната, с ново настроение и различно послание. Понякога историите са жизнерадостни, а понякога в тях се крие мъничко тъга, но винаги примесена с доза оптимизъм. И всяка от тях е затворена и съхранена в бутилка вино от глухарчета, пазител на спомените и безметежните,слънчеви летни дни.

Отваряш бутилката, отпиваш глътка и виждаш как стадо бизони препускат в прерията. Друг път зелената машина се движи по релсите и събира пътницита по маршрута си. Понякога добър приятел ни напуска. А баба прави магии в хаоса на кухнята си и създава гозби, извикващи наслада в сетивата. Дори смъртта не е плашеща, а идва като лека вечерна дрямка, след дълъг, пълноценен, пълен с моменти ден. И е толкова важно осъзнаването, че живееш тук и сега, всеки миг е неповторим и няма да се върне, каквото и да сторим.

А всички мечти са възможни и всичко може да бъде постигнато, бъдещето и страшно много лета са пред нас и чакат да дойде техния ред да бъдат по-прекрасни от лятото на 1928.