На борда на “Кон-Тики” в плаване през Южното море

И се чудя с кое по напред да започна разказа си за тази книга – дали с подвига, описан в нея; дали със смелостта и характера на главните герои, които освен всичко друго са и реални хора; или пък с впечатляващите описания на океана и приключенията, преживени в него.

Ами хайде да карам наред – преди няколко дни, даже може да са станали вече и седмици, попаднах на края на филм по БНТ със заглавие “Кон-Тики”. Името ми беше непознато, но предизвика любопитството ми и започнах да ровя в нета (да живее Гугъл, който знае всичко). Оказа се, че филмът е документален и описва пътуването на Тур Хейередал и неговите спътници от Перу до Полинезия. А най-хубавото беше, че освен филм има и книга написана от самия Тур Хейередал. И както се очакваше, реших първо да прочета книгата, а чак после да мисля за филма. Определно ще го потърся, макар да знам, че няма да е по-добър от книгата.

kontiki

Тур Хейредал е учен и изследовател, който по време на работата си достига до заключението, че има пряка връзка между хората, обитавали древно Перу и прародителите на днешните полинезийци. Теорията е интересна, има и доказателства, но никой не обръща внимание на думите му. За да докаже, че това е възможно Тур решава да предприеме рискованото пътуване на борда на балсов сал, копие на плавателните съдове на древните мореплаватели. Много бързо намира смели съмишленици и след не малко перипетии, всички заедно тръгват на път на една обречена мисия.

Освен умел мореплавате, авторът е и много добър разказвач. Историята е повече от увлекателна, описанията са премерени и точни като се акцентира на интересните моменти без да се дават отегчителни подробности. Приключение като от филм, а всъщност е исторически факт.

Описанието на главните действащи лица (петима норвежци и един швед) почти липсва, а където го има е сбито и кратко, но въпреки това е достатъчно, за да ги разберем – смели, свободолюбиви, готови да рискуват, да си помагат и подкрепят. Ако всички хора по тази земя са такива е то тогава животът ни вместо Ад щеше да е Рай. Надявам се книгата да бъде пример и да вдъхнови много други хора да имат смелостта да последват мечтите си и да се борят за тях с доблест, заобиколени от верни другари.

Освен морските пейзажи, има описания на Перу и Полинезийските острови. Ах, ако можех да отида там! Разкази за живота и навиците на много видове риби и морски обитатели. Както и няколко думи за полинезийците и техните обичаи.

С едно изречение, описана тази книга ще звучи така: “Едно приключение, на което нямах търпение да тръгна и от което не ми се връщаше!”. Ако и вие нямате търпение да се качите на борда на “Кон-Тики”, то не се тревожете, книгата може да се намери в Читанка, ако нямате достъп до книжен вариант.

Advertisements

3 thoughts on “На борда на “Кон-Тики” в плаване през Южното море

  1. Радвам се за избора ти! Велика книга!
    Като дете четох първото издание у нас, от 1950 год.
    Вечер, та чак нощем четях, със затаен дъх и примиращ от възхита!

    И още тогава си зададох въпроса –
    а защо тези народи тогава са владеели мореплаването, а днес – вече не.
    Дете бях, не знаех, имах само въпроси…

    А днес си мисля за същото ето така:
    Десетки поколения тези весели и добри хора са се радвали на лесно слънце и храна.
    Не им е било нужно изпитанието на морските бури.

    И са забравили всичко! Саловете, компаса на звездите, мечтите си…
    И се боя днес да не стане същото.
    Да забравим книгите и буквите, и всичко което предците са ни насипали даром…

    Поздрави и благодарско за прочетеното!

    тт 🙂

  2. ПС

    Прощавай!
    Годината на издаването беше 1958, а книгата – тъмно синя, с чудни снимки вътре!

    пак аз 🙂

  3. Ах, мечтите! В последно време с навлизането на телевизията и интернета, сякаш хората забравиха да мечтаят и което е по-лошото май забравиха да мислят изобщо. Гледат си в екрана и от там ги залива нечие чуждо въображение, чужда представа за нещата и ден след ден се подменят ценности и нрави. А тези технологии могат да са ни толкова полезни и да ни помагат да се развиваме и израстваме, да учим и да опознаваме света около нас.

    И добре, че тук таме се раждат свободолюбиви хора, готови да разперят ръце и да прегърнат света. И като се срещнеш с такъв човек дори и само на страницата на книга и ти е по-леко на душата и вярата в хората и човешкото се връща.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s