“Непорочни самоубийства” – Джефри Юдженидис

Сдобих се с книгата благодарение на инициативата на издателство Жанет 45 – Напиши отзив, спечели книга! (http://books.janet45.com/write_review). Не очаквах, че мога да бъда след отличените, но все пак инициативата ми хареса и реших да се включа. Разбрах, че съм избрана с 4 месечно закъснение и много се зарадвах. Хубаво е някой да хареса думите ти 🙂 Трябваше сама да избера книгата подарък от техния каталог и това беше трудната част. В крайна сметка след много разглеждане и чудене, избрах “Непорочни самоубийства”.

neporochni_samoubijstva

Книгата ме разтърси и докосна, но въпреки това ще ми е ужасно трудно да събера мислите и емоциите си породени от нея в ревю. В последно време съвсем умишлено си избирам леки четива, които не ме затормозяват да мисля или чуствам.

С тази книга е точно обратно. В нея има една обреченост и безнадеждност, едно скрито отчаяние и неподправена тъга. Но тя не е мрачна, не е подтискаща, даже напротив – кипи от младежки дух, жадни за живот и усещания млади, трепети и влюбвания, по-детски невинни, надничания през прозорци и търсене на знаци, събиране на съкровища – кичур коса, стара снимка.

Джефри Юдженидис има впечатляващ разказвателен стил. Въпреки че загатва последователността на събитията от самото начало, успява да задържи интереса и вниманието до самия край. Описанията са живи, докосващи, дори ароматите се усещат във въздуха, чуваш скърцането на обувките и усещаш размазаните еднодневки под тях. Наситена с детайли и дребни подробности, всяка страница от книгата подсилва породените усещания.

Безвремие и разбъркани мисли, нахвърляни породени от звук или спомен. История разказана от лицето на наблюдател, външен за главните действащи лица – сестрите Лисбън. Но този наблюдател ги обича, иска да разбере мислите им, иска да се докосне до съкровените им тайни и да ги накара да мислят за него. Опитва да се включи в затворения им свят, да им даде надежда и смисъл за живот. Външен наблюдател, но разказващ не в единствено число, а в множествено – не става въпрос за едно момче, впечатлено от красивите и затворени сестри, а за група момчета, чиито образи се сливат и смесват в едно. Петте сестри са усмислили дните им и будят фантазиии, карат ги да си задават въпроси и да предприемат отчаян опит да ги спасят от самите тях.

Действието се развива в едно типично американско предградие през 60 – 70 години. Семейство с пет дъщери – приличащи си и различаващи се във всичко. Майка с демоничен и обсебващ характер, баща без воля да и се противопостави и да промени нещата. Всичко изглежда нормално – средностатистическо семейство с проблеми. Но в един ден без обяснима причина най-малката дъщеря Сесилия прави опит за самоубийстово, а после успява. Това отключва поредица събития в семейството и извън него. Изкарва на показ личните драми, неспособността да се справим с тъгата и лиспата. Неспособността на околните да бъдата съпричастни и нелепото мълчание, което се насажда в един такъв тежък момент от живота, липсата на правилни думи и дела, с които да донесеш утеха и подкрепа на хората, които имат нужда от това.

В книгата основната тема е за самоубийствата, но това е книга за живота в неговите най-наситени години – тиндейджърските. В опитите да се промени света и оптимиза, че всичко е възможно и има смисъл.

Advertisements

На борда на “Кон-Тики” в плаване през Южното море

И се чудя с кое по напред да започна разказа си за тази книга – дали с подвига, описан в нея; дали със смелостта и характера на главните герои, които освен всичко друго са и реални хора; или пък с впечатляващите описания на океана и приключенията, преживени в него.

Ами хайде да карам наред – преди няколко дни, даже може да са станали вече и седмици, попаднах на края на филм по БНТ със заглавие “Кон-Тики”. Името ми беше непознато, но предизвика любопитството ми и започнах да ровя в нета (да живее Гугъл, който знае всичко). Оказа се, че филмът е документален и описва пътуването на Тур Хейередал и неговите спътници от Перу до Полинезия. А най-хубавото беше, че освен филм има и книга написана от самия Тур Хейередал. И както се очакваше, реших първо да прочета книгата, а чак после да мисля за филма. Определно ще го потърся, макар да знам, че няма да е по-добър от книгата.

kontiki

Тур Хейредал е учен и изследовател, който по време на работата си достига до заключението, че има пряка връзка между хората, обитавали древно Перу и прародителите на днешните полинезийци. Теорията е интересна, има и доказателства, но никой не обръща внимание на думите му. За да докаже, че това е възможно Тур решава да предприеме рискованото пътуване на борда на балсов сал, копие на плавателните съдове на древните мореплаватели. Много бързо намира смели съмишленици и след не малко перипетии, всички заедно тръгват на път на една обречена мисия.

Освен умел мореплавате, авторът е и много добър разказвач. Историята е повече от увлекателна, описанията са премерени и точни като се акцентира на интересните моменти без да се дават отегчителни подробности. Приключение като от филм, а всъщност е исторически факт.

Описанието на главните действащи лица (петима норвежци и един швед) почти липсва, а където го има е сбито и кратко, но въпреки това е достатъчно, за да ги разберем – смели, свободолюбиви, готови да рискуват, да си помагат и подкрепят. Ако всички хора по тази земя са такива е то тогава животът ни вместо Ад щеше да е Рай. Надявам се книгата да бъде пример и да вдъхнови много други хора да имат смелостта да последват мечтите си и да се борят за тях с доблест, заобиколени от верни другари.

Освен морските пейзажи, има описания на Перу и Полинезийските острови. Ах, ако можех да отида там! Разкази за живота и навиците на много видове риби и морски обитатели. Както и няколко думи за полинезийците и техните обичаи.

С едно изречение, описана тази книга ще звучи така: “Едно приключение, на което нямах търпение да тръгна и от което не ми се връщаше!”. Ако и вие нямате търпение да се качите на борда на “Кон-Тики”, то не се тревожете, книгата може да се намери в Читанка, ако нямате достъп до книжен вариант.

“Резерватът на таласъмите” – Клифърд Саймък

Случайно попаднах на ревю на тази книга и за съжаление вече не помня къде в нета го прочетох. Много често прескачам от страница на страница и от линк на линк, много места ми харесват и си обещавам, че ще ги запомня и ще се върна пак, а накрая се оказва, че дори да ги търся не успявам да ги намеря.

Та в това ревю се твърдеше, че книгата е пълна с весело настроение и след нея се поражда нужда за чаша бира. В дъждовното и мрачно време на отминалата седмица, точно от това имах нужда – топло настроение и чаша бира 🙂

rezervatyt_na_talasymite.maxЖанрът на книгата е фантастика, действието се развива в далечното бъдеще, когато хората вече са усвоили междупланетното и междугалактическото пътуване, работят в мир и разбирателство с много извънземни раси. Земята е направена на междугалактически университет, в който се събират познания от цялата галактика. Освен пътуването между планетите, хората са открили и пътуването във времето и са успели да намерят оцелели от Мъничкия народ – таласъми, тролове, феи и банши.

Питър Максуел се завръща от пътуване до Енотова кожа, което не се е осъществило според очакванията му и разбира, че много неща са се променили от заминаването му. На Земята вместо него се е върнал негов двойник, който вече е покойник. Питър има нужда от верните си приятели, за да разреши загадката и да изпълни мисията, която му е възложена от тайнствените обитателите на Кристалната планета. Той се запознава с очарователната Карол и нейният съблезъб тигър. Подкрепян от таласъмът мистър О’Тул, неандерталеца Уп и духа на незвестен покойник Дух се забъркват в множество весели ситуации и решават доста загадки. Верните приятели изпиват много бира и уиски, успяват да се срещнат с Уилям Шекспир от плът и кръв, намират Дракон на най-неочакваното място.

Разкъз пълен с оптимизъм, макар и всичко да се обърква, повече от колкото е възможно. Вярата в доброто и силата на правдата лъхат от всяка страница. Весела история, която поставя на преден план важни въпроси – можем ли да сме толерантни един с друг и  да приемем различията си, можем ли да живеем под един покрив или на една планета без да сме в конфликт. В същото време толкова напред в бъдещето парите и бюджетите определят взимането на важни решения, макар и последиците от тях да се застрашителни.

Определено предизвиква жажда за бира, споделена с добри приятели. Книгата може да се намери в Читанка. Приятно четене.