“Изневяра” – Паулу Коелю

От много години не съм чела Коелю. Съвсем откровено си признавам, че първите срещи с него ме очароваха – “Алхимикът”, “Вероника решава да умре”, “Демонът и сеньорита Прим” и още няколко от неговите книги, които няма да изброявам. Беше ми пределно ясно, че няма оригинални идеи, но ми допадаше начинът, по който създава историята, макар и базирана на цитати от Библията. Последното, което прочетох от него беше “Единайсет минути” и въпреки, че книгата беше приятна по свой си начин – там окончателно ме загуби като читател. През годините преглеждах какво е написал, но никога не се изкуших да прочета негова книга. И може би и така щеше да си остане, но преди няколко дни близка приятелка ми донесе “Изневяра”. Съдба – реших, че в време да се срещнем отново и започнах нетърпеливо да чета, оставяйки на заден план всички други книги.

iznewqra

Не обичам да критикувам и да давам негативна оценка, това си личи в блога, който за съжаление на моменти изглежда доста постен и повърхностен, именно заради това ми отношение. Искам във всяка книга да намеря нещо хубаво, макар и малко, което да изтъкна и върху което да акцентирам. Много е лесно да посочиш с пръст недостатъците, доста по-трудно е сам да създадеш нещо красиво и стойностно. Както и да е, отплеснах се, сякаш да се защитя за следващите редове, които ще напиша.

И както може би стана повече от ясно – книгата не ми хареса, ама хич. Може би защото пазя идиализирани спомени от първите си срещи с този автор, сега се чуствам искрено разочарована. Дори да прескочим липсата на оригинална история и интересен сюжет, не мога да си затворя очите пред фалша на героите. Главното действащо лице е 30 годишна жена, постигнала всичко в живота си – стабилно семейство, любящ съпруг, добри деца и удовлетворяваща работа, но все пак изпаднала в апатия и депресия. Тя решава да рискува всичко, за да се измъкне от дупката, в която се е озовала и да върне тръпката в  живота си. И за целта започва любовна интрига с нейно гадже от младежките години. На моемнти имах усещането, че не и се иска да го прави, но трябва. Много неубедително представени отношения между нея и любовника и.

Основния проблем за мен в книгата – много слабо изградени и представени характери на главните герои, постно описани,  несвързани на моменти, откровено скалъпени сцени. Не ме убеди дори за миг, не усетих страх, колебание, разкаяние или каквато и да била друга емоция, освен безкрайна досада. Книгата ми вървеше бавно и изнервящо. А аз през цялото време бързах да стигна до края, където се надявах да намеря нещо, което да ме спечели и да ме накара да съжаля за прибързаната си оценка. Но огромно уви – там нямаше нищо интересно. Блудкав завършек, който стои като кръпка, просто за да има някакъв щастлив край и извода, който рискува печели, но какво – е това не е ясно.

На моменти докато четях секс сцените си мислех за нашумялата наскоро “50 нюанса сиво”, а дори не съм я чела.

Определено скоро не мисля да се опитвам да чета Коелю. Явно за някой книги и автори си има подходящо време и място, а когато то отмине остава само разочарование.

Advertisements

3 thoughts on ““Изневяра” – Паулу Коелю

  1. Ex, че точно е последното ти изречение, Любипитка! Алхемикът изигра огормна роля в живота ми с думите – “Ако наистина искаш нещо, цялата вселена ще влезе в заговор за да ти помигне да го постигнеш”. Това беше мотото ми да успея да преместя себе, а по-късно и семейството ми в другия край на земята. Наскоро я прочетох отново – от носталгичен жест, и – едва издържах докрая. Имам и много от кнгите, които споменаваш – прявят интересна, цвтена поредица в малката ми библитека, но едва ли ще ги прочета. И все пак, за това, което Алхимикът направи преди 12 г и ме въоръжи с търпение и вяра, че ще успея – благодарна съм. Интересно ще бъде да открия дали и други хора са били вдъхновени? 🙂

    • Много от приятелите ми преди години четях и разпалено коментираха “Алхимикът”, намираха вдъхновение и кураж на страниците му. Тогава бяхме на границата между детството и младостта, търсехме пътеводител за живота. Аз лично харесах книгата, но много повече ме докосна “Илюзии” на Ричард Бах. За съжаление така и не си купих книгата за мен, купувах я за подаръци. Добре, че ако ми се прииска да я прелистя мога да я намеря в Читанка.

      • Ах, Читанка… Благословени да са всички хора които я създават и поддържат! Получих първият си E-reader преди 5г, и оттогава не слиза от ръцете ми, пълен с Бг писатели. Странното е, че вече не мога да чета преведени от английски книги – особено съвременните, но класиците Томас Ман, Хесе , макар и тежко преведени с дълги и уплетени изречения – какво удоволствие да ги прочета отново, на по-зрели години 🙂 И все пак, нищо не може да замени Талев и Вежинов! Моето лично откритие е Синия залез на Вежинов… Но ще сваля и “Илюзии” на Бах, благодаря! 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s