“Изневяра” – Паулу Коелю

От много години не съм чела Коелю. Съвсем откровено си признавам, че първите срещи с него ме очароваха – “Алхимикът”, “Вероника решава да умре”, “Демонът и сеньорита Прим” и още няколко от неговите книги, които няма да изброявам. Беше ми пределно ясно, че няма оригинални идеи, но ми допадаше начинът, по който създава историята, макар и базирана на цитати от Библията. Последното, което прочетох от него беше “Единайсет минути” и въпреки, че книгата беше приятна по свой си начин – там окончателно ме загуби като читател. През годините преглеждах какво е написал, но никога не се изкуших да прочета негова книга. И може би и така щеше да си остане, но преди няколко дни близка приятелка ми донесе “Изневяра”. Съдба – реших, че в време да се срещнем отново и започнах нетърпеливо да чета, оставяйки на заден план всички други книги.

iznewqra

Не обичам да критикувам и да давам негативна оценка, това си личи в блога, който за съжаление на моменти изглежда доста постен и повърхностен, именно заради това ми отношение. Искам във всяка книга да намеря нещо хубаво, макар и малко, което да изтъкна и върху което да акцентирам. Много е лесно да посочиш с пръст недостатъците, доста по-трудно е сам да създадеш нещо красиво и стойностно. Както и да е, отплеснах се, сякаш да се защитя за следващите редове, които ще напиша.

И както може би стана повече от ясно – книгата не ми хареса, ама хич. Може би защото пазя идиализирани спомени от първите си срещи с този автор, сега се чуствам искрено разочарована. Дори да прескочим липсата на оригинална история и интересен сюжет, не мога да си затворя очите пред фалша на героите. Главното действащо лице е 30 годишна жена, постигнала всичко в живота си – стабилно семейство, любящ съпруг, добри деца и удовлетворяваща работа, но все пак изпаднала в апатия и депресия. Тя решава да рискува всичко, за да се измъкне от дупката, в която се е озовала и да върне тръпката в  живота си. И за целта започва любовна интрига с нейно гадже от младежките години. На моемнти имах усещането, че не и се иска да го прави, но трябва. Много неубедително представени отношения между нея и любовника и.

Основния проблем за мен в книгата – много слабо изградени и представени характери на главните герои, постно описани,  несвързани на моменти, откровено скалъпени сцени. Не ме убеди дори за миг, не усетих страх, колебание, разкаяние или каквато и да била друга емоция, освен безкрайна досада. Книгата ми вървеше бавно и изнервящо. А аз през цялото време бързах да стигна до края, където се надявах да намеря нещо, което да ме спечели и да ме накара да съжаля за прибързаната си оценка. Но огромно уви – там нямаше нищо интересно. Блудкав завършек, който стои като кръпка, просто за да има някакъв щастлив край и извода, който рискува печели, но какво – е това не е ясно.

На моменти докато четях секс сцените си мислех за нашумялата наскоро “50 нюанса сиво”, а дори не съм я чела.

Определено скоро не мисля да се опитвам да чета Коелю. Явно за някой книги и автори си има подходящо време и място, а когато то отмине остава само разочарование.

Advertisements

“Зимоковецът” – зимно приключение с вещици

Открих Пратчет преди няколко години и от тогава съм му голям почитател. Прочела съм всичко от поредицата Света на диска и почти всичко от другите му произведения. С нетърпение очаквам появата на нова книга и обмислям препрочитането на старите такива. Всички негови герои ми харесват (особено СМЪРТ), но чисто по женски имам слабост към вещиците и историите свързани с тях.

Zimekovecyt

Тифани Сболки е млада вещица, която съвсем лекинко и без да иска се забърква в големи неприятности. Тя невинно се включва в танц, на място, което не е нейно и изпълнява стъпките, на някой друг, заемайки мястото му. Сега ще трябва да носи отговорност за това и да се справи с всички възникнали проблеми, а те не са един и два. И добре, че на помощ са готови винаги да се явят дребните на ръст, но огромни на смелост Нак Мак Фигъл.

Страхотни диалози, много емоции, невинна любов, сапътствана от много приключения. Разбира се много необясними вещерски магии или необясними поне на пръв поглед. И всичко това с дъх на зима, снежинки с образа на Тифани горе в планината и долу при хълмовете. Детска приказка на пръв поглед, а толкова многопластова и сложна история, ако се чете между редовете.

Не ми се искаше тази книга да свършва, часовете с нея отлетяха като миг. И нямам търпение за следващата …