Разкази за една “Непривична земя” от Джумпа Лахири

Измина известно време от момента, в който приключих тази книга, но впечатлението и емоцията от нея са все така живи и силни в съзнанието ми. “Непривична земя” е сборник с разкази, който е събрал в себе си парченца човешки животи – истински, близки, ежедневни, но безкрайно докосващи и въздействащи.

Image

Джумпа Лахири ни разказва истории за бенгалци, които по една или друга причина са напуснали родната си земя и са заминали да живеят далеч отвъд океана. Деликатно и пестеливо показва сблъсъка на култури, очуждението и неразбирането, което се прокрадва между родители и деца. Загубата и обезличаването на традициите, които се обезмислят от новия начин на живот. Героите са пълнокръвни хора, подвластни на слабостите и тревогите си, опитващи се да намерят своето място в един напълно непознат свят. Четейки разказите, човек сякаш наднича в най-потайните кътчета на човешката душа и става свидетел на бушуващте терзания и дилеми, на трудните избори и причините за тях. След всеки разказ се повдигат много въпроси и емоции, които буквално завладяват съзнанието.

Езика на авторката е прост, но въпреки това силата на внушението е огромна. Тя не се нуждае от сложни и претрупани изречения, за да успее да покаже пъстротата на човешката природа. Разказите текат с една премерена лекота и в най-неочаквания момент настъпва неподозиран обрат.

Не е необходимо човек да е запознат с индииската история или тази на бенгалците, за да ги разбере и да почуства болките им. За пръв път най-баналното ежедневие ме грабва по подобен начин и ме кара да се замисля. Но колкото и суперлативи да изпиша едва ли ще успея да ви предам истинското бижу, което се намира между страниците на “Непривична земя”.

Джоан Харис с “Котка, шапка и въже”

От както се появи филмът “Яж, моли се и обичай” (предполагам книгата е била първа, но аз поне първо научих за филма) все по-често срещам по рафтовете книги с оформени по подобен начин заглавия. Една такава е “Котка, шапка и въже” – приятен сборник с разкази, в който според резюмето всеки ще намери нещо за себе си.

joanne_stories

Интересни идеи, въплатени посредством различни герои, описани с изчистен стил. Темите засегнати в разказите са от нашето ежедневие, добре развити и каращи ни да се замислим по един ненатрапчив начин. На страницата на книгата ще се срещнете с две приятни стари дами, няколко божествени въплащения, деца на бреговете на буйна река в Африка, любителка на тестените изделия и много други. Преди всеки един от разказите има кратко въведение от авторката, с което тя описва как е възникнала идеята за разказаната история.

Джоан Харис е арторка на много книги, включително и на “Шоколад”, филмирана с участието на Жюлиет Бинош и Джони Деп.  Световете, който тя е създала в разказите тук много различни един от друг и в същото време са като извадка от заобикалящата ни действителност. Тя акцентира върху детайлите и постига желаното внушение, посредством много въображение и детайли.

Към една планина в Тибет

Ако си мислите, че почти двумесеченото ми отсъствие от блога се дължи на екзотично пътешествие до Тибет сте прави, но само до някъде.  Наистина в началото на 2014 година успях да отида до Хималаите, но не използвайки самолет, автомобил или пък пеш. Озовах се там с помощта на Колин Таброн и “Към една планина в Тибет”.

Tibet_04_korica1

Колин Таброн е известен автор на пътеписи, носител на много награди в този жанр за книгите, описващи пътуванията му в дебрите на Русия или в близкия Изток. В книгата, която днес ви представям, той ни повежда на поклонение към центъра на Вселената или иначе казано връх Кайлаш. Освен пътуване към Хималаите, авторът започва такова и в спомените си за покойните си родители и тяхната малдост.

Много приятна и лека като четиво, но истинска и наситена на изживявания книга. Описанието е пълно с величествени гледки от Хималаите и скалистите пътеки, които я прекосяват. Четейки, човек направо чува шума на реката разбиваща се в каньона долу и усеща щипещия студ по бузите си.

Колин общува с много от месните жители по време на пътуването си, описва странните нарави и обичаи на съвреммените тибетци. Толкова човешки и близки са мечтите и надеждите им, а в същото време животър им е коренно различен, белязан от крайна бедност и недоимък. Контрастът с нашето ежедневие е разтърсващ.

Обикалянето на подножието на връх Кайлаш е част от свещените практики на будизма и религията бон. Наред с описанията на природните красоти е добавена информация за религиозното значение на различните ритуалите, които са описани. Вдига се завесата пред сложните вярвания на будизма, какво се случва в древните манастири и как Културната революция е повлияла на тези миролюбива хора.