Интересни и провокативни размисли в “За да достигнеш плода”

Попаднах на книгата на Шърли Маклейн случайно, докато разглеждах рафтовете с книги на една моя близка приятелка. (Любимо занимание ми е когато отида на гости на някого да се завъртя покрай полиците с книги и да видя какво има там, разбира се, винаги си харесвам по нещо за четене 🙂 ). Книгата е с доста семпла корица без да съдържа резюме, ето защо нямах никакви очаквания за нея.

Image

В началото започна като типична романтична история, в която се преплитаха и нишки свързани с мистичните търсения на Шърли. Не бях нито особено впечатлена, нито пък разочарована – все пак нямах никакви очаквания. Най-накрая съобразих, че писателката е доста известна актриса и съм я гледала в няколко филма. В един момент без причина загубих интерес, просто се прехвърлих на други книги и тази остана да отлежава на секцията, започната и недовършена.

Преди седмица дойде и няйният час – реших да я довърша.След няколко страници любовната история премина в съвсем друг сюжет – бях преминала в следващата част на книгата. В тази част се говори за пътуване в дълбините на Перу и такова навътре към душата и възприемането ни на света. В този момент книгата ме грабна и гледах да чета във всяка свобона минутка.

Тук има събрани по достъпен начин доста абстрактни идеи за душата, смисъла на живота на човек, прераждането и връзката със същества от други светове – материални и нематериални такива. При все, че част от нещата са ми доста чужди и непознати като материя, да не кажа че на моменти ми звучат като измислици, самите идеи са много добре представени – достъпни и разбираеми. Дадоха ми още една гледна точка върху личните ми търсения и размисли за прераждането и смисъла на живота. Много ненатрапчива и приятна като четиво – книгата определено ми допадна, макар и да не беше любов от първа страница 🙂 . Авторката излага мислите си от първо лице и дава ясно да се разбере, че лично тя е преживяла всичко описано – доста смело от нейна страна. Това внася интимност и усещане за близост, сякаш си седнал на чаша чай, слушайки историите на стар приятел, който скоро се е върнал от вълнуващо далечно пътуване. С удоволстве пак бих пила чай с нея и бих я слушала да разказва къде е била и какво е преживяла.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s