Уди

За Коледа получих страхотен, ръчно направен подарък – Уди.

Image

Той е разделител за книги, направен от полимерна глина от сръчните ръце на моя близка приятелка. Надявам се да ми прави компания в много предстоящи книжни приключения 🙂

Image

Обиколка не само на 7-те чудеса на света, но и на още 37 такива с Кир Буличов

Преди години за един изпит по английски ми се наложи да подготвя тема, в която се разказваше накратко за 7-те чудеса на света. От тази тема ми останаха бегли спомени за описаните чудеса и едно незадоволено любопитство. Все се канех да прочета нещо повече за тях, но като и с много други неща все не ми оставаше време. Но преди някъде около месец и половина попаднах на следната книга …

Image

Псевдонима на автора е Кир Буличов и е известен с научнопопулярната си литература и фантастичните си разкази. В тази книга той прави задълбочено изследване на 7-те чудеса на света, както и на още 37 такива, намиращи се Близкия и Далечния Изток, Азия и Африка.

На всяко едно чудо е отделена собствена глава, в която се преплита описание на самото чудо, както и исторически факти свързани с неговото създаване. Авторът е имал възможност да пътува по местата, за които разказва и много често разказът от исторически се превръща в разказ на очевидец.

В книгата се дава рационално обяснение за произхода и строежа на пирамидите, които често са преписвани на НЛО и извънземни сили. Винаги много се е спорело за техния произход и почти всички източници, на които съм попадала са намесвали “неизвестни” сили в тяхното създаване, в опит да омаловажат постиженията на египтяните. Хубаво е човек да се докосне и до противоположната гледна точка.

Всички описани обекти са създадени от човека, за да увековечат величието му. Древните хора са били естети и са ценяли красотата, изяществото и хармонията. Притежавали са позания и умения, за които ние днес тепърва разбираме. Може да се окаже, че ние сме диваците макар и заобиколени от толкова научни и технически постижения. На съвременния човек някак му липсва този размах и поглед към света, вниманието към детайла и мащаба на строителството, които са имали древните хора.

Това не е книга, която се чете на един дъх – по-скоро човек трябва да си я раздели на части и всеки ден да вкусва по малко от нея. Иначе имам опастност да се загуби в различните владения и епохи на царе, борещи се да останат безсмъртни с нещо в историята. Научих много интересни неща, свързани с всяко описано място и единственото, което ми липсваше бяха снимки :). Но разбира се с интернет успях да компенсирам тази липса и да се разходя, макар и виртуално, из Тадж Махал и Златната Пагода – Шве Дагон. Обещах си, че един ден ще се опитам да посетя поне някой от тези места и се надявам да успея.

Бъдещото пътуване бих започнала с Петра …

Изпитание на волята с Беър Грилс в автобиографичната “Кал, пот и сълзи”

Познавам Беър Грилс от предаването “Оцеляване на предела” и си признавам не го харесвах, ама хич. Нещата, които показва в предаването са крайни, на моменти дори абсурдни, граничещи с лудост, но не и с оцеляване. Когато книгата се оказа в къщи бях много скептична, дори до последно се колебаех дали да я прочета или не си струва загубеното време.

В крайна сметка реших да му дам един шанс и не съжалявам 🙂 Книгата няма литературна стойност или някакво стилистическо богатство, това е един откровен (предполагам редактиран много внимателно) разказ за произхода и живота на Едуард Маикъл “Беър” Грилс. Разказ за много смелост, за кураж, за дързост и за надмогване на физическите ограничения.

Image

Благодарение на него успях да съпреживея подготвителния курс и селекцията на Специалните части на Обединеното кралство, да скачам с парашут в Кения и да изкача Еверест. Разказът на страниците на тази книга е много човешки, пълен с истински емоции – страх, провал, разочарование, възстановяване от тежка травма. В същото време има и много оптимизъм, вяра, смелост и дързост. Усеща се топлината и привързаността на и към семейството, позитивното отношение и вярата във всички хора. В нея има нещо надъхващо и през цялото време докато четях едвам се удържах да не грабна раницата и да хукна да покорявам най-близката планина. Започнах да разбирам защото толкова много хора го харесват и го гледат. А в същото време той е близък и достъпен, скромен.

След прочита на тази книга започвам все по-често да поглеждам рафтовете с пътеписи в библиотеката и книжарниците. Не винаги ти трябва сложен и богат изказ, за да предадеш емоция и да накараш читателя да съпреживее историята.

Интересни и провокативни размисли в “За да достигнеш плода”

Попаднах на книгата на Шърли Маклейн случайно, докато разглеждах рафтовете с книги на една моя близка приятелка. (Любимо занимание ми е когато отида на гости на някого да се завъртя покрай полиците с книги и да видя какво има там, разбира се, винаги си харесвам по нещо за четене 🙂 ). Книгата е с доста семпла корица без да съдържа резюме, ето защо нямах никакви очаквания за нея.

Image

В началото започна като типична романтична история, в която се преплитаха и нишки свързани с мистичните търсения на Шърли. Не бях нито особено впечатлена, нито пък разочарована – все пак нямах никакви очаквания. Най-накрая съобразих, че писателката е доста известна актриса и съм я гледала в няколко филма. В един момент без причина загубих интерес, просто се прехвърлих на други книги и тази остана да отлежава на секцията, започната и недовършена.

Преди седмица дойде и няйният час – реших да я довърша.След няколко страници любовната история премина в съвсем друг сюжет – бях преминала в следващата част на книгата. В тази част се говори за пътуване в дълбините на Перу и такова навътре към душата и възприемането ни на света. В този момент книгата ме грабна и гледах да чета във всяка свобона минутка.

Тук има събрани по достъпен начин доста абстрактни идеи за душата, смисъла на живота на човек, прераждането и връзката със същества от други светове – материални и нематериални такива. При все, че част от нещата са ми доста чужди и непознати като материя, да не кажа че на моменти ми звучат като измислици, самите идеи са много добре представени – достъпни и разбираеми. Дадоха ми още една гледна точка върху личните ми търсения и размисли за прераждането и смисъла на живота. Много ненатрапчива и приятна като четиво – книгата определено ми допадна, макар и да не беше любов от първа страница 🙂 . Авторката излага мислите си от първо лице и дава ясно да се разбере, че лично тя е преживяла всичко описано – доста смело от нейна страна. Това внася интимност и усещане за близост, сякаш си седнал на чаша чай, слушайки историите на стар приятел, който скоро се е върнал от вълнуващо далечно пътуване. С удоволстве пак бих пила чай с нея и бих я слушала да разказва къде е била и какво е преживяла.

По съседски

В рамките на последните няколко седмици имах възможност да прочета две книги от един и същи автор. Става въпрос за “Руският съсед” и за “Английският съсед” от Михаил Вешим. Двете книги имат доста общи черти и между тях може да се направи паралел – ето защо реших да ги поместя в един пост. Image

Хронологично “Английският съсед” е излязла първо, но аз по стечение на обстоятелствата прочетох първо историята за госта от Русия. И двете книги са написани в един характерен лек хумуристичен стил като в тях се засягат актуални теми от българското ежедневие – днес и в близкото минало. Основна тема и на двете произведения е българския тарикатлък и неговите различни проявления. Къде за смях, къде за плач средностатистическите обитатели на селата Плодородно и Ново Плодородно са пристрастени към чашката мъже, чиито основни интереси се въртят около следващото питие. Разбира се и в двете книги има позитивни герои, които се различават от останалите или се променят в процеса на повествованието, за да заклеймят този модел на поведение. Много силно са представени женските образи – те са многопластови, с различни интереси, отворени към света и “новостите” в него. И в двата романа се показва сблъсъка на българския модел с чуждите такива, представени в лицето на новопристигналите съседи. Макар и крайно идеализирани и изопачени гостите носят доста от характерните за страните си черти и чрез тях се прави паралел къде са те и къде сме ние – още една типично българска черта – да се сравняваме с другите.

Книгите са приятно, леко четиво, което макар, че често разсмива до сълзи ни кара да се замислим, с какво точно се гордеем като нация и какви са наболелите проблеми на днешното ни общество.